Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП против решение от 14.10.2008 г. на Административен съд СОФИЯ - град, І отделение, 8 състав, постановено по адм. д. № 4549 по описа за 2007 г. на този съд. С обжалваното решение е отменен РА № 22560185/09.03.2007 г., издаден от гл. инспектор по приходи при ТД на НАП София - град, офис "Средни данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1325/08.08.2007 г. на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който е установено данъчно задължение на П. Р. в размер на 22 391, 10 лв. по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм., но приложим за периода). В полза на Райнер са присъдени разноски в размер на 1 392, 68 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 7, ал. 3 от СИДОДДИ между Р. Б. и Р. А., а така също на чл. 9, ал. 3 и чл. 19 от ЗОДФЛ отм. . Касаторът твърди, че през ревизираната 2005 година П. Райнер е предоставял работната си сила на "Ф. Ф." Консорциум за работа по "Проект за разширение на Терминал 2А на пристанище Бургас пакет 2", като доходът е изплатен от консорциума. Лицето е пребивавало на територията на РБ повече от 183 дни през 2005 г. и доходите му могат да бъдат облагани по българското законодателство съгласно разпоредбите на чл. 9 и на чл. 19 от ЗОДФЛ отм. . Спогодбата между РБ и Р. А. трябва да намери приложение в частта на чл. 7, ал. 1. Касаторът претендира отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - П. Р. я е оспорил чрез доводи, изложени в писмен отговор от адв. Г. П. и поддържани в съдебно заседание. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отмени процесния ревизионен акт първоинстанционният съд е установил следното: През 2005 година П. Р. е полагал труд в РБ по проекта за разширение на пристанище Бургас въз основа на договор за наем на персонал, сключен между "МСЕ Индустриатехник" - Австрия и "Ф. Ф. К.". Трудовото възнаграждение на Райнер за цялата година в размер на брутната сума от 56 275, 14 евро е изплатено от "МСЕ Индустриатехник" - Австрия, като към 31.12.05 г. Райнер е местно лице на Австрия. С ревизионния акт на лицето е определен данък по чл. 38 от ЗОДФЛ отм. в размер на 22 391, 10 лева, внесен от Райнер. Изслушано е заключение по съдебно - счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал мотиви според които в процесния случай приложение намира нормата на чл. 7, ал. 3 във вр. с чл. 5, ал. 2, б."а" - "е" вр. с чл. 1, ал. 2 от СИДОДДИ във вр. с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ. Това е така, защото доходът на физическото лице е получен от "МСЕ Индустриатехник" - Австрия (без място на стопанска дейност в РБ), за работа, извършена в същата държава, поради което доходът е облагаем само в Р. А..

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Фактическата обстановка е установена по безспорен начин и не следва да бъде приповтаряна. Спорът между страните е правен. Настоящият касационен състав счита, че изводът на съда, че "Ф. Ф." Консорциум не е работодател на П. Р., а работодател е "МСЕ Индустриатехник" - Австрия, е в съответствие със събраните доказателства. На основание чл. 7, ал. 3 от СИДОДДИ е изключено облагането с данък в РБ на работната заплата и друго възнаграждение, получени от местно лице на Австрия за работата му на строителна площадка или обект, щом като платеца не е с място на стопанска дейност в България. Установено е по делото, че "МСЕ Индустриатехник" - Австрия не разполага с място на стопанска дейност в Р. Б., което обстоятелство е правнорелевантно за решаване на делото. Нормата на чл. 7, ал. 3 от СИДОДДИ не може да бъде тълкувана разширително. Още повече, че по аналогични казуси е постановена непротиворечива съдебна практика.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 14.10.2008 г. на Административен съд СОФИЯ - град, І отделение, 8 състав, постановено по адм. д. № 4549 по описа за 2007 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. М. М.М.