ИСКЪТ ПО ЧЛ. 19, АЛ. 3 ЗЗД ЗЗД СКЛЮЧВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛЕН ДОГОВОР, КОЙТО ИМА ЗЗД ПРЕДМЕТ ВЕЩНО ПРАВО ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ, Е ПОДСЪДЕН НА СЪДА ПО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ИМОТА

Чл. 19, ал. 3 ЗЗД

Министърът на правосъдието въз основа на чл. 17 ЗУС е сезирал Върховния съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по въпроса: на кой съд е подсъден искът по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите - на съда, в района на който е местожителството на ответника (чл. 81, ал. 1 ГПК), или на съда по мястото, където се намира имотът (чл. 83 от същия кодекс), тъй като на практика този въпрос поражда съмнение и не се решава еднакво от съдилищата.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:

Поставеният въпрос е във връзка с подсъдността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор, който има за предмет вещно право върху недвижим имот.

Всяка от страните по предварителния договор може съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД да предяви иск за сключване на окончателен договор и в такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила. Въпросът на кой съд е подсъден този иск, когато договорът има за предмет вещно право върху недвижим имот, следва да бъде решен с оглед на особеното естество на същия иск.

Чрез иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД страната по предварителния договор упражнява правото да иска от другата страна да изпълни задължението си по договора и сключи окончателен договор. Предмет на иска в такъв случай е притежанието на ищеца да иска сключването на окончателен договор. Това показва, че искът е личен, а не вещен. За правилното определяне естеството на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД обаче е необходимо да се има предвид и ефектът, който законът...