Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. В. против решение № 101 от 01.10.2010 г. на Административен съд - Видин, постановено по адм. д. № 175 по описа за 2010 г., с което е отменена заповед № РД/09/210 от 14.06.2010 г., издадена от областния управител на област В., в частта й относно размера на признатото по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) еднократно парично обезщетение на П. К. П. от гр. В., в качеството му на наследник на репресираното лице К. Н. П..
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон.
Ответната страна - П. К. П. не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционният съд е била заповед № РД/09/210 от 14.06.2010 г. на областният управител на област В.. С нея, на основание чл. 5, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 6 от ЗПГРРЛ, вр. с чл. 6 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, административният орган е признал на П. П., като наследник на К. Н. П., обезщетение за претърпяна от наследодателя му репресия в размер на 314 лв. Прилагайки разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, съдът е стигнал до извода, че областният управител неправилно е определил размера на полагащото се на жалбоподателя обезщетение, поради което отменил оспорваната заповед...