ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Гроздан Илиев по конституционно дело № 11 от 2017 г.

Подписвам с особено мнение, защото приемам, че искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ) (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), чл. 37и, с изключение на ал. 1, посл. изр., ал. 2, ал. 3, ал. 4, посл. изр., ал. 5 и ал. 15, чл. 37м и чл. 42 от ЗСПЗЗ не следваше да бъде допуснато до разглеждане по същество.

Искането е недопустимо по следните съображения:

С петата поправка на Конституцията (ЗИД на КРБ, ДВ, бр. 100 от 2015 г.) ВАдвС бе включен в кръга на субектите, които могат да се обръщат към Конституционния съд (КС). С разпоредбата на чл. 150, ал. 4 правомощията на ВАдвС да сезира съда са значително ограничени и сведени до възможността да прави искане само с основание по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията – за установяване противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Видно от мотивите към Закона за изменение и допълнение на Конституцията законодателният подход при очертаване компетентността на ВАдвС е идентичен с този, използван при третата поправка на Конституцията(ЗИД на КРБ, ДВ, бр. 27 от 2006 г.), когато с приемането на чл. 150, ал. 3 омбудсманът придоби качеството на сезиращ субект. Сравнителният анализ на чл. 150, ал. 4 и чл. 150, ал. 3 от Конституцията налага извода за ограничени правомощия на ВАдвС да предизвика производство пред КС. По отношение на всеки един от сезиращите субекти това правомощие може да бъде упражнено само за установяване на закон, с който пряко се нарушават правата и свободите на гражданите. Това несъмнено са закрепените в Конституцията лични и политически права,...