Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на областен управител на област С. З. Й. Н. срещу решение № 324 от 07.10.2010 г. по адм. д. № 407/2010 г. на Административен съд - С. З., 3 състав.

Върховният административен съд - ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил като неоснователно оспорването на касатора по т. 1 от решение № 287/28.07.2010 г. на ОбС-Гурково в частта относно б.Б, т. 4 от Годишната програма на управление и разпореждане с имоти общинска собственост в община Г. през 2010 г. и Решение № 288 от 28.07.2010 г. на ОбС-Гурково, обективирано в Заповед № РД - 09 - 609/16.08.2010 г. на зам. областния управител на област С. З.. Съдът приел, че оспорените решения на ОбС-Гурково са взети при спазване на административно производствените правила, нито са извън правомощията на органа на местното самоуправление. Общината се легитимира като собственик на имота, предмет на оспорваните решения със съставен по надлежния ред и изискуема форма на вписания Акт за частна общинска собственост, който е официален удостоверителен документ, чиято истинност не е била оспорена в производството по реда на чл. 193 и сл. от ГПК и чл. 144 АПК и следователно има обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване на противното. Освен това, законосъобразността им се преценява към момента на тяхното постановяване. Обстоятелството, че е бил заведен установителен иск срещу общината за правото на собственост, (тъй като областният управител е възразявал, че имота е държавна собственост) решението по това дело няма преюдициален характер спрямо настоящото административно дело, в което се разглежда законосъобразността на акт по управление на имота. Освен това областният управител е бил известен за съставения акт за частна общинска собственост още преди приемане на сега оспорените решения на ОбС. Правото на държавата като собственик на имота не е установено по надлежния ред от областния управител, доказването на което е възложено в негова тежест. Липсват доказателства за съставен акт за държавна собственост на имота, оборващи доказателствената сила на надлежно съставения акт от общината и приемането на атакуваните решение от ОбС са в негова материална компетентност.

В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно.

Основното оплакване в касационната жалба е, че е налице спор за материално право дали имота е собственост на община Г. или е държавна собственост. Съдът е изложил законосъобразни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Меродавен е момента на взетите от ОбС-Гурково решения, а към този момент не е била оборена истинността на съставения акт за частна общинска собственост, в производство по реда на чл. 193 и сл. ГПК, и до постановяване на влязло в сила съдебно решение по заведения установителен иск срещу общината, ОбС-Гурково е бил в правомощието си да вземе решение за продажба на имота, съобразно чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. Освен това не е бил съставян ат за държавна собственост, нито други доказателства за собственост на държавата, оборващи доказателствената сила на надлежно съставения и вписан ат за частна общинска собственост.

С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 324 от 07.10.2010 г. по адм. д. № 407/2010 г. на Административен съд - С. З., 3 състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ Г. Х. М.М.