Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалба.
Касаторът - Директор на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решение № 1684/19.07.2013г., поставено по адм. дело №2402/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161105960/05.04.2012 година на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 739/25.06.2012 година на директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП. Релевира доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му в обжалваната част, постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира разноски.
Ответникът по тази жалба – „Нюпак“ ООД гр. П., не взема становище по тази жалба.
Касаторът „Нюпак“ ООД гр. П., чрез процесуалния представител адв. А. Д., обжалва решение № 1684/19.07.2013г., поставено по адм. дело №2402/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 161105960/05.04.2012 година на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 739/25.06.2012 година на директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП. Релевира доводи за неправилност на решението в тази част като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му в обжалваната част, постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. Претендира разноски.
Ответникът по тази жалба – директор „ОДОП“ Пловдив, чрез процесуалния си представител юрск. Гинина, в писмена защита, оспорва жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството и за основателност на касационната жалба на Директора на Д„ОДОП“ Пловдив.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и провери оспореното решение при условията на чл. 218 от АПК , прие за установено:
Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и като такива са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е Ревизионен акт № 161105960/05.04.2012 година на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 739/25.06.2012 година на директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП.Съдът е отменил РА в частта, в която са установени задължения за ДДС и лихви за „Нюпак“ ООД относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общо размер 6738лв. по две фактури, издадени от „Марф“ ЕООД през м. 12.2010г. и м. 02.2011г. , с предмет – доставка на захар и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу същия РА в частта му, в която са установени задължения за ДДС и лихви във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6650лв. по фактура, издадена от „Преси“ ЕООД през м. 01.2011г. с предмет – доставка на захар.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, както и събраните в хода на съдебното оспорва писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – заключение на неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.
По съществото на спора, във връзка с наведените оплаквания от касатора директор на Д“ОДОП“ Пловдив, за да отмени частично РА, първостепенният съд е приел, че всички първични и вторични документи водят до извода, че доказателствата по делото установяват не само движение на стоките по документи, но и реалното им движение и прехвърлянето на собствеността.
По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства.
Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит – липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещoтo лицe по допуснатата съдебно-счетоводна експертизи. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на захар по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и ограниченията на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70, конкретно на това по ал. пета, визиращо "неправомерно начислен данък", и предвид фактите по делото, съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставките, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното:
Основният мотив на ревизиращият орган да откаже ДК по процесните фактури, е че не е доказано по безспорен начин транспортирането на стоките, произхода им при доставчика и оттам прехвърлянето на право на собственост, както и последваща реализация на стоките. Касационните оплаквания възпроизвеждат фактическите изводи на приходните органи, поради което се твърди необоснованост на първоинстанционното решение във връзка с направената преценка на доказателства и съответните на нея фактически изводи на съда.
Не е спорно, че при получателя е налице надлежно осчетоводяване, отчетени са приходи от продажбата при доставчиците, подадени са необходимите документи и декларации във връзка с начисляването на данъка. Стоките са заплатени, за което са издадени фискални бонове от регистрирани ФУ. Тези обстоятелства са установени и въз основа приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Анализирайки всички първични и вторични документи, съдът е достигнал до обоснования и верен извод за реалност на доставките предвид установяване на основния правопораждащ юридически факт – прехвърляне на правото на собственост върху стоките.
В конкретния случай е налице прехвърляне на собственост върху стоката, за което е платена парична престация от получателя им. С издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача. Доказателствата за реалното осъществяване на доставките могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родовоопределените вещи (стокови или складови разписки, кантарни бележки и др.).
По първата група доказателства обосновано е прието, че е установено наличие на произход на стоката при доставчика „Марф“ ЕООД с оглед данните за закупени стоки /захар/ от „Г и С комерс“. Стоките са доставени директно в склада на РЛ, с превоз и наето лице на доставчика „Г и С комерс“, поради което възраженията на приходните органи за липса на установени наличности при предходния доставчик са неоснователни.
В тази връзка следва да се съобрази съобразил Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При сходна фактическа обстановка Съдът се е произнесъл категорично, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.
В конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА.
По втората група доказателства в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая следва да се приеме, че със съставянето на фактурата, приемо-предавателен протокол и стокова разписка е постигнато именно такова съгласие, поради което и именно на тази дата е прехвърлена и собствеността върху солта. По този начин стоката е индивидуализирана, което позволява да се приеме, че собствеността върху нея е прехвърлена съобразно посоченото по-горе правило на ЗЗД.
От значение за обосноваността на направения извод за реалност на доставките са и установените обстоятелства във връзка с последващата реализация на стоките. Обратно на твърденията на касатора, последващата на реализация на получените стоки и използването им за облагаеми доставки, е установено предвид заключението на приетата ССчЕ.
С оглед изложеното се налага изводът, че обосновано първоинстанционният съд е приел наличие на реална доставка по процесните фактури. Законосъобразни са изводите, че при установено наличие на данъчни събития и липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит РА е незаконосъобразен в тази си част. Решението, с което е отменен РА относно доставките от „Марф“ ЕООД е правилно и следва да се остави в сила като такова.
По съществото на спора, във връзка с наведените оплаквания от дружеството като касатора. За да отхвърли жалбата срещу РА, в частта на непризнато право на ДК по фактура, издадена от „Преси“ ЕООД, първостепенният съд е приел, че не е установено прехвърлянето на право на собственост, поради което не е налице данъчно събитие. Решението е обосновано. Обратно на твърденията на касатора, при този доставчик, не са събрани данни за извършен транспорт на стоката, нито за приемо-предаването й. От съдържанието на стоковите разписки, както и от събраните гласни доказателства, не може да се установят при условията на пълно доказване на основния правопораждащ ЮФ, обстоятелствата във връзка с лицата, които са приели и предали стоката. При липса на установена индивидуализация на фактурирани родово-определени вещи, няма прехвърляне на право на собственост.
Решението на АС Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството също е правилно, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора в касационното производство не се дължат разноски в полза на коя да е от страните.
По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1684/19.07.2013г., поставено по адм. дело №2402/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. П./п/ В. Ш.
С.П.