Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-министъра на културата, срещу решение № 6847 от 12.12.2012 г., постановено по адм. дело № 9021 от 2012 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответната страна - Я. Т. С. от София, чрез процесуалния си представител - адвокат Ил. Кършев, прави искане да бъде оставено в сила решението като законосъобразно. Претендират се разноски, направени пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд - ІІІ отделение, след преценка на данните по делото и като обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд по жалба на Я. С. е отменил заповед № РДКР-27 от 23.08.2013. на заместник-министъра на културата, с която е бил направен отказ жалбоподателката да бъде вписана в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство (ЗКН). Със същото решение съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установявало, че са били налице изискванията на чл. 164, ал. 2 ЗКН по отношение на Я. С.. Развити са съображения, че жалбоподателката отговаряла и на изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 06.04.2011 г. на министъра на културата за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър...