Становище на съдията Неделчо Беронов

Считам, че към мотивите на решението от 21.04.2005 г. по к. д. № 11/2004 г. би трябвало да се прибавят и следните съображения:

Конституцията определя срокове, за които се избират/назначават висши държавни ръководители.

Един от тези случаи е за тримата висши магистрати – председателите на Върховния касационен, Върховния административен съд и главния прокурор. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 К гласи, че те се назначават “...за срок от седем години без право на повторно избиране”.

Централният въпрос по делото е за правния характер на този текст от Конституцията, възможно ли е със закон да се създаде уредба, която да допуска някои от тримата магистрати да продължи да изпълнява функциите си и след изтичане на 7-годишния срок.

Разпоредбите на Конституцията са императивни. Ако са диспозитивни, инструктивни – това би означавало, че със закон може да се предвиди нещо различно от Конституцията. Тогава ще е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от Конституцията, предписваща: “Конституцията е върховен закон и други закони не могат да й противоречат.” Такива закони ще бъдат противоконституционни и след като това бъде установено от Конституционния съд (КС), те не се прилагат, т. е. загубват правната си сила (чл. 149, ал 1, т. 2 и чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията).

Основният закон прокламира върховенството на Конституцията с разпоредбата на чл. 5, ал. 1, която е в глава “Основни начала”. Следователно касае се до основна, принципна разпоредба, с която трябва да се съобразяваме при тълкуване и прилагане на всички други конституционни разпоредби. Затова е създаден КС, който има нормативно категорично възложената му задача “...да осигурява върховенството на Конституцията (чл. 1, ал. 1 от Закона за Конституционен съд).

Становището, че разпоредбата на Конституцията (и в частност, с която са определени срокове на пълномощия на висши държавни структури и ръководители) е императивна, намира подкрепа и в редакцията на различни текстове...