Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/.

Образувано е по касационна жалба на Е. А., гражданин на Афганистан, подадена чрез упълномощен адв. З. Г., против решение № 5587 от 05.10.2017 г., постановено от Административен съд - София – град, Първо отделение, 26 – ти състав, по адм. д. № 10105/2017 г.С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че не е отчетена в достатъчна степен действителната обстановка в държавата по произход и не са изследвани детайлно причините, поради които той търси закрила, като неправилно е прието, че те са от личен характер. Счита, че в случая са налице предпоставките за предоставяне на претендирания статут на бежанец или хуманитарен статут и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение с произтичащите от това правни последици.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Ч., който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й, защото не са налице предпоставките за предоставяне на убежище по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и лицето е подал молба пред ДАБ едва след като е бил заловен в [населено място] и му е наложена принудителна административна мярка – принудително отвеждане до границата, след като е пребивавал нелегално 4 месеца на територията на Р. Б.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е обоснован изводът на съда, че по отношение на Е. А. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ,...