Р Е Ш Е Н И Е

№ 110/ 22 г.

гр.София, 22.06.2023 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря К. П. като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 546/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител и е образувано по жалба, подадена от Съвета на Камарата на Частните съдебни изпълнители (СКЧСИ), чрез юрисконсулт А. Д., против решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 24.06.2021 г. по дисциплинарно дело № 50/2019 г.

Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители (СКЧСИ) счита, че решението на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ) е неправилно – при неточно приложение на чл. 455, ал. 2 ГПК, чл. 24, ал. 2 ЗЧСИ и чл. 54 и 55 от Етичния кодекс на ЧСИ, в нарушение на 68, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗЧСИ.

Министърът на правосъдието не е обжалвал решението на ДК на КЧСИ, което е постановено по негово искане, нито се е присъединил към жалбата на СКЧСИ, но е страна и в съдебната фаза на производството. Характерът на производството е такъв, че липсата на жалба от страна на министъра на правосъдието не стабилизира обжалвания акт спрямо него. Нещо повече, ако съдът, отмени решението на ДК, той решава спора по същество, което означава, че следва да е задължително с при участието на първоначалните участници в дисциплинарното производство; ако върне делото за ново разглеждане на ДК, министърът на правосъдието също участва задължително във фазата на производството пред ДК. От министъра зависи дали да изразява становище по делото, дали да изпраща представител за участие в съдебно заседание и по дисциплинарното дело в ДК, но това не променя процесуалното му качество. В писмено становище, докладвано в открито съдебно заседание, както и устно, чрез негов представител – ю. к Т., е заявил, че обжалваното решение е правилно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) А. А. с район на действие ОС – Пловдив не е отговорил на жалбата. В открито съдебно заседание, чрез адв. К. А., изразява становище за недопустимост на съдебното производство поради просрочие на жалбата, която е подадена след изтичане на 14-дневния срок по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, а също и поради това, че при депозиране на жалбата ЧСИ А. е бил лишен от права и няма качеството на ЧСИ, а от това следва, че няма правен интерес Съвета на КЧСИ да го лишава от права. По същество счита обжалваното решение за правилно. В искането на Съвета на КЧСИ, по което е образувано дисциплинарното производство няма индивидуализация за време на извършване на вмененото нарушение. Счита, че задължението по чл. 455, ал. 2 ГПК няма как да бъде безсрочно; след поискване да се изпълни задължението става изискуемо и срочно; не може да има продължавано нарушение, а нормите на наказателното право са неприложими; нарушението е еднократно и то се изпълнява на седмия ден след неизпълнение на задължението. В отменителното решение на ВКС е прието, че на 23.04.2018 г. е осъществено нарушението, следователно оттогава следва да тече тригодишният давностен срок за реализиране на дисциплинарна отговорност. Сам ЧСИ счита, че през 2009 г. взискателят А. е поискала сумата, но тогава ЧСИ е бил в болница за продължително време. Помощник частен съдебен изпълнител е поставил резолюция „КД“ и жалбата е изпратена в архива, като самия ЧСИ А. не знае за тази молба. Изплащането на сумите не е направено поради липса на средства по специалната сметка на ЧСИ, което не се дължи на негово виновно и противоправно поведение. В периода 15.07.2013 г. – 10.09.2016 г. ЧСИ А. е бил лишен от права. На 23.08.2013 г. предал средства в размер на 1 011 177, 29 лв. на заместващия го ЧСИ В., от когото впоследствие на 12.09.2016 г. е получил наличност от 2 998, 42 лв. ЧСИ А. няма право да плати на взискателя със собствени средства, защото така би нарушил чл. 55 ЕКЧСИ. Относно исканото наказание – в искането до ДК е посочено „лишаване от правоспособност за срок от една година“. То не е изменяно в производствата пред дисциплинарните състави, нито пред ВКС. Представителят на Съвета на КЧСИ юрисконсулт не е упълномощена да прави подобни изменения. Също така, не са налице и предпоставките на чл. 68, ал. 3, вр. чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ. От датата на влизане в сила на новите разпоредби на чл. 68, ал. 1, т. 5 и чл. 68, ал. 3 ЗЧСИ до датата на извършване на нарушението - 23.04.2018 г., спрямо ЧСИ А. няма влезли в сила дисциплинарни наказания. Извършените нарушения за предходни години са неактуални и следва да се игнорират.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд акт.

Неоснователно е възражението за просрочие на жалбата. Решението е обжалвано от Съвета на камарата в 14-дневен срок от съобщението. Жалбата е подадена в КЧСИ, като ДК дължи администрирането й; датата на подаване е датата на постъпване в КЧСИ, съответно датата на пощенското клеймо на изпращане, ако е изпратена по пощата, а не датата на изпращане на цялото досие във ВКС. Дори да беше подадена направо пред ВКС, жалбата щеше да бъде изпратена на ДК за администриране и комплектоване с преписката по дисциплинарното дело. В този случай за датата на подаване се зачита датата на постъпване за първи път във ВКС, съответно пощенското клеймо на изпращане, независимо, че е постъпила не в надлежния орган – КЧСИ.

По същество:

Дисциплинарното дело е образувано по искане на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители за нарушение, допуснато от ЧСИ А. А. по изпълнително дело № 20077570400702.

С решение 17.01.2019 г. дисциплинарният състав е приел, че частният съдебен изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 455 ГПК, която предвижда, че изплащането на сумите става в едноседмичен срок, а ако взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване. Приел е също, че обективните факти – ползван отпуск по болест и лишаване от права, не обосновават друг извод, тъй като съгласно чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ частният съдебен изпълнител упражнява постоянен контрол върху работата на своите помощници и служители и отговаря съобразно правилата на този кодекс и за извършените от тях нарушения на професионалната етика. Намерил, че отговорността на ЧСИ е погасена и поради това прекратил дисциплинарното производство.

С решение на ВКС, III г. о., по гр. д. № 2450/2019 г. това решение е отменено, дадени са указания, че се касае не за еднократно деяние, а за трайно поддържано от нарушителя състояние. Изложени са съображения, че дисциплинарната отговорност на ЧСИ за установеното нарушение не е погасена по давност.

При повторното разглеждане на делото от Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, е взето решение на 24.06.2021 г. по дисциплинарно дело № 50/2019 г., с което е отхвърлено искането на Съвета на КЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. А. „за нарушение на разпоредбите на чл. 445, ал. 2 ГПК“.

За да се произнесе, дисциплинарният състав установил, че по изпълнително дело № 20077570400702 частният съдебен изпълнител А. А. е извършил публична продан на недвижим имот, който е възложен с постановление за възлагане от 15.12.2007г., влязло в сила на 08.01.2008г. за цена 26000лв. Съгласно представения изпълнителен лист цената от публичната продан на делбения имот е следвало да се раздели от ЧСИ между съделителите както следва : С. Н. И., Е. П. П. и Р. Л. А.. Полагаемата част от сумата е изплатена на първите двама съделители на 17.06.2008г. Дължимата на Р. А. сума от 13 000 лв. не е преведена от ЧСИ по нейна сметка, защото такава не е посочена. На 09.07.2009 г. тя подала молба по изпълнителното дело и посочила банкова сметка, по която да й бъде преведена нейната част от сумата. Върху молбата на същата дата е поставена резолюция „КД”, но превод на сумата не е извършен в седмодневния срок до 16.07.2009 г. Към този момент ЧСИ А. е бил в продължителен отпуск по болест и неговите задължения са изпълнявани от помощник ЧСИ П., който е поставил резолюцията. Няма данни ЧСИ А. да се е запознал с молбата след изтичане на отпуска. За времето от 15.07.2013г. до 10.09.2016г. ЧСИ А. е бил лишен от права и архивът му е предаден на ЧСИ Н. В.. По делото не били налични данни за предаване и респективно – приемане на средства по специална сметка от ЧСИ А. към изпълнителните дела; липсвали данни за аналитична приемо-предавателна документация касателно парите от специалната сметка на ЧСИ А. към тази на ЧСИ В.. В същото време, при възобновяване на дейността на ЧСИ А., по специалната сметка приемащият съдебен изпълнител е внесъл много малка спрямо дължимата сума – 2 998 лв.

На 23.04.2018 г. А. е констатирала, че по сметката й все още липсва превод на дължимата й се сума от проданта и е подала жалбата, въз основа на която е извършена проверката и е подадено искането на съвета на КЧСИ. Препис от жалбата е връчен за становище на ЧСИ на 23.04.2018г. Сумата не е преведена и към настоящия момент. Липсата на превод не се оспорва от ЧСИ А., като същият поддържа, че това се дължи на липса на средства по специалната му сметка след възстановяване на правата му.

В обжалваното решение е обобщено, че дължимата на А. сума не е налична по специалната сметка при възстановяване на правоспособността на ЧСИ А. и той обективно не е в състояние да я преведе на взискателя. Посочено е, че не е в компетенциите на дисциплинарната комисия да установява и санкционира евентуално присвояване на парични средства, както и да ревизира всички преводи, направени от ЧСИ В., до възстановяване на правомощията на ЧСИ А. през 2016 г. В първия случай компетентен да реши спорът е гражданският съд по евентуална претенция за обогатяване на ЧСИ без правно основание, а във втория – прокуратурата и наказателния съд. Формулираното искане и ангажираните доказателства не обосновават обаче нарушение на процесуална норма - чл. 455, ал. 2 ГПК. Дисциплинарната отговорност е лична и е относима към съдебния изпълнител, който е извършил нарушението на закона. В този смисъл, в процеса на „предаващи“ и „приемащи“ съдебни изпълнители, независимо дали става дума за прехвърляне на дела по компетентност или вследствие на загуба на правоспособност, лично дисциплинарно отговорен в процедурата по установяване на отговорност е ЧСИ, който е консумирал съставомерно деяние.

Според приетото от предходния състав на ВКС, по силата на чл. 69, ал. 1, предложение второ от ЗЧСИ началният момент, от който започва да тече тригодишната давност, е извършването на нарушението. В случая нарушението е на разпоредбата на чл. 455, ал. 2 и ал. 3 от действащия ГПК. Нормата въвежда задължение за частния съдебен изпълнител да преведе сумата в седмодневен срок по посочената банкова сметка, съответно при непосочване на такава – да съхранява сумата по своята сметка до поискване от страна на взискателя. Задължението е безсрочно и не зависи от това дали и кога изпълнителното дело е прекратено. Следователно нарушението на това задължение не е еднократно действие, а трайно поддържано от нарушителя състояние, което се изразява в липсата на сумата по сметката на частния съдебен изпълнител и се установява към момента на поискването й от взискателя. В случая искането на взискателя по смисъла на чл. 455, ал. 2 ГПК е отправено към заместника на частния съдебен изпълнител през 2009 г. Налице е обаче и последващо искане от взискателя, релевирано с жалбата от 2018г., надлежно връчена на ЧСИ на 23.04.2018г. Тогава е констатирана и липсата на сумата и е започнал да тече тригодишният срок по чл. 69, ал. 1, предложение второ от ЗЧСИ, поради което от този момент до искането на Съвета на КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство, давността не е изтекла.

При така приетото, възражението на ЧСИ А. за погасена по давност отговорност, се явява неоснователно, като дисциплинарното му поведение по това дело следва да се преценява към 23.04.2018 г. и след тази дата.

За задължението на ЧСИ А. да преведе на взискателя А. приспадащата й се сума след разпределението, е без значение обстоятелството, че сумата не е налична по сметката на съдебния изпълнител към април 2018 г. Какви са отношенията му с ЧСИ В. не влияят на правото на А. да получи дължимата й се сума по изпълнителното дело. Дали обаче сумите след публичната продан са били изобщо преведени по специалната сметка на ЧСИ А., той от своя страна предоставил ли ги е на ЧСИ В. при предаване на архива, както и какви суми ЧСИ В. му е върнал, е от значение за преценката дали към 23.04.2018 г. и след тази дата, поведението на ЧСИ съставлява дисциплинарно нарушение или е само основание правоимащата страна да търси от него съответно плащане и евентуално обезщетения. Отговорът на този въпрос може да се даде при проверка на счетоводството на ЧСИ А. и на архива му. Когато те обаче не са водени по надлежен ред, отговор на поставения въпрос не може да се изведе по предположение. Отговорността за евентуални нарушения на правила, извън предмета на развилото се дисциплинарно производство, не може да се установява, нито пък да се прехвърля към деянията, за които е поискано налагане на наказание. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, искането за налагане на дисциплинарно наказание не може да се разгледа, като се излезе вън от предмета на делото, както той е очертан от сезиращия субект. ЧСИ не може да бъде признат за виновен в извършване на дисциплинарно нарушение, за което не е направено надлежно искане и не се е развило надлежно дисциплинарно производство. Касае се и за гаранция за правото на ЧСИ да организира защитата си съобразно изложените фактически твърдения и правни доводи в искането, въз основа на което е образувано дисциплинарното производство. Дори в хода на същото да се съберат доказателства или такива да са били налични изначално за извършване на друго дисциплинарно нарушение, дори то да е евентуално обусловило това, за което е поискано налагане на дисциплинарно наказание, щом фактите не са били въведени в искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, дисциплинарно-наказващият орган, съответно съдът, няма друга възможност, освен да се произнесе само в рамките на сезирането.

Съгласно чл. 22 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е длъжен да води самостоятелен служебен архив в съответствие с условията и редът, определени с наредба. Служебният архив съдържа входящ и изходящ регистър с данни за всички постъпили и изведени документи и книжа, дневник за всички извършени действия, платежни документи. ЧСИ трябва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците, като лихвата по тази сметка се начислява по отделна сметка. Той трябва да има отделни сметки, определени за получаваните такси и разноски, както и за паричните средства, които получава във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 ЗЧСИ. Длъжен е да води счетоводство. Съгласно чл. 32 ЗЧСИ, при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 68, а л. 1 ЗЧСИ служебният архив се запечатва по разпореждане на председателя на окръжния съд, който трябва да бъде уведомен от частния съдебен изпълнител. Изготвя се протокол с опис, като се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители. В протокола се посочва по чие искане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и др. Изготвя се опис на служебния архив на частния съдебен изпълнител, който е неразделна част от протокола. Протоколът и описът се подписват от длъжностното лице, направило запечатването. За извършените действия председателят на окръжния съд уведомява незабавно министъра на правосъдието и Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители (чл. 27 от Наредба № 4 от 6.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, издадена от Министъра на правосъдието). При предаване архива на друг частен съдебен изпълнител, правомощията на частния съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащият ЧСИ с предаването на архива. Разпечатването на служебния архив се извършва по искане на министъра на правосъдието до председателя на окръжния съд, със заповед на последния, като се съставя протокол. Изготвя се опис, по който служебният архив се прехвърля на приемащия частен съдебен изпълнител. Описът се подписва от присъстващите на място представители на министъра на правосъдието и на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители. Може да се извърши опис и без да е направено запечатване (чл. 28 от Наредбата). Лицето, приело служебния архив на частния съдебен изпълнител, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността (чл. 35, ал. 3 ЗЧСИ).

При безспорната липса на надлежно оформено предаване и приемане на средства по специална сметка от ЧСИ А. към изпълнителните дела и приемо-предавателна документация касателно парите от специалната сметка на ЧСИ А. към тази на ЧСИ В. (констатацията на ДК не се оспорва в съдебната фаза), както и непредставяне на доказателства за изпълнение на разпоредбите на чл. 32 ЗЧСИ и чл. 27 и чл. 28 от Наредба № 4/2006 г. на Министъра на правосъдието, не може да се обуслови извод за осъществено от ЧСИ А. деяние, ангажиращо дисциплинарната му отговорност.

Като резултат, решението на Дисциплинарната комисия следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора и направеното искане, СКЧСИ следва да заплати на А. А. сторените по делото разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер на 710 лв.

МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 24.06.2021 г. по дисциплинарно дело № 50/2019 г.

ОСЪЖДА Съвета на Камарата на Частните съдебни изпълнители да заплати на А. С. А. сумата в размер на 710 лв., сторени разноски пред Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДЕТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: