Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2123/07.02.2020 година, подадена от К. П. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място], против част от решение № 2817/17.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 4364/2019 година.

С посочената касационна жалба решението на Софийския апелативен съд се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 7219/16.11.2018 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 1000/2014 година, в частта му, с която са уважени предявените от КПКОНПИ [населено място] против К. П. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място] искове по чл. 28 от ЗОПДИППД отм., за отнемане в полза на държавата, на имущество придобито от престъпна дейност или на паричната му равностойност.

В касационната си жалба К. П. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място] излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което предявените от КПКОНПИ@@10@ [населено място] против тях искове с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД отм. да бъдат отхвърлени. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. П. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място] твърдят, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 7495/05.06.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 2817/17.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 4364/2019 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Прокуратурата на Р. Б не е подала отговор на касационната жалба като не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата.

К. П. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място] са били уведомени за обжалваното решение на 08.01.2020 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 2123/07.02.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че подадената от К. П. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място] срещу първоинстанционното решение въззивна жалба била бланкетна, като се правели общи оплаквани за неправилност на обжалваното решение. Изложени са съображения, че въззивното производство се развивало в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и заявените в срок от въззивника оплаквания. На основание чл. 262, ал. 1 от ГПК липсата на оплаквания, които са свързани с порочността на първоинстанционното решение не била задължителен елемент от въззивната жалба, но очертавала предмета на въззивното обжалване. Въззивният съд не бил ограничен от оплакванията в жалбата тогава, когато служебно проверявал допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и допустимостта му в обжалваната част. Изключение от това правило било налице когато при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд можел да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не било въведено като основание за обжалване и когато съдът следял служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. На общо основание бланкетната въззивна жалба била допустима, но сезирала въззивния съд да извърши проверка само в рамките на служебните му задължения. Обжалваното решение било постановено в писмена форма и от законен състав, поради което се явявало валидно. Същото било допустимо, тъй като било налице произнасяне от съда по допустима и надлежно индивидуализирана претенция. Не била нарушена императивна правна норма, за приложението на която въззивния съд следвало да следи служебно. От посоченото следвало, че обжалваното решение трябвало да бъде потвърдено. В процесния случай съобщението за изготвено първоинстанционно решение било връчено на ответниците К. П. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място] на 08.03.2017 година, а жалбата им била постъпила в съда на 19.03.2017 година. С разпореждане от 22.03.2019 година, което било връчено на жалбоподателите на 08.04.2019 година, първоинстанционният съд бил дал указания за уточняване на основанията за въззивно обжалване и страните били направила това в предоставения от съда срок (с определение № 10 078/22.04.2019 година срокът е бил продължен), но след изтичане на срока за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК.В този случай направените уточнения обвързвали съда, доколкото съдържали оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност поради неправилно приложение на императивна правна норма, каквито в случая нямало. От съдържанието на въззивна жалба вх. № 78 841/14.06.2019 година било видно, че се правели оплаквания за допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с кредитиране на събраните по делото доказателства.

Във връзка с тези изводи на състава на Софийския апелативен съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. П. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място] са поставили правния въпрос за това дали първоинстанционният съд служебно трябва да предприеме действия за отстраняване на констатирана нередовност на въззивната жалба и ако е предприел такива, като е дал конкретни указания на страната в тази насока и е определил срок за изпълнение, вследствие на което страната е предприела съответните действия, а първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на въззивната жалба са били отстранени и е изпратил делото за въззивно разглеждане то допустимо ли е въззивната инстанция да игнорира всичките тези действия на първата съдебна инстанция и страната, без изрично да ги приема за опорочени и да разреши материалноправния спор, без да разгледа и да обсъди изпълнените от страната указания на първата инстанция. Така поставения въпрос е съществен като е включен в предмета на спора, като са обусловили изводите на състава на Софийския апелативен съд при постановяване на обжалваното решение. Поради това и тъй като този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата са налице предпоставките за допускане на въззивното решение на Софийския апелативен съд до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

С оглед на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решение № 2817/17.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 4364/2019 година по подадената против него от К. П. Б. и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място], касационна жалба с вх. № 2123/07.02.2020 година и такова трябва да бъде допуснато.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2817/17.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 4364/2019 година по подадената срещу него от К. П. Б. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и „Ватра-Хоум2“ ЕООД [населено място], [улица], касационна жалба с вх. № 2123/07.02.2020 година.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.