Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора-Ловеч, чрез назначения му при касационното обжалване служебен защитник адв. Х. Г., срещу решение № 13461/11.06.2020г по в. гр. дело № 16251/2019г. на Софийски градски съд, с което в една част /по непредявен осъдителен иск на основание чл. 71, ал. 1 т. 2 ЗЗДискр./ е обезсилено решение от 21.10.2019г. по гр. д.№10331/2019г. на Софийски районен съд, а в останалата част първоинстанционното решение е отменено като е отхвърлен иска на касатора Х. А. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за признаване за установено, че спрямо ищеца като изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора -Плевен, ответникът е извършил дискриминация /нарушение на чл. 4 ЗЗДискр/.по признак „лично положение“ изразяваща се във връщане на кореспонденцията му в нарушение на чл. 75 от ППЗИНЗС за периода от време 01.05.2014г-30.05.2014г

Въззивният съд е приел за неустановен от доказателствата в проведеното исково производство фактът, изтъкван в исковата молба като дискриминация по защитен от закона признак. Не е установено от страна на администрацията в Затвора - Плевен да са били извършени действия или бездействия, които да са довели до връщане на писма на ищеца, не е установено кореспонденция на ищеца да не е била изпращана а да му е била връщана от администрацията на затвора - в това число за посочения исков период, в отклонение от дадената със ЗИНЗС и ППЗИНЗС удебда, или на основание тази уредба, от която са цитирани чл. 90, ал. 1 ЗИНЗС,чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ППЗИНЗС Решаващо е изтъкнато и това, че от значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по - неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания, В случая, съгласно обжалваното въззивно решение, не е установено да е налице обективно съществуващ недопустим правен резултат за Х. Х. в горния смисъл, след като няма доказателства за фактите в исковата молба. Разпитаните двама свидетели не са дали показания за тях. Поради това съдът се е позовал на чл. 9 ЗЗДискр.,според която норма страната, която твърди че е била жертва на дискриминация следва да докаже фактите от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, едва след което ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не нарушено.

В касационната жалба е изтъкната незаконосъобразност на решението, като според защитата естеството на правния спор поставя принципно три въпроса, които са формулирани и в изложение, изготвено от адв. Х. Г. с позоваване на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК

1.Въпрос, касаещ правото на кореспонденция на затворниците и начинът на упражняването му. По този въпрос се изтъква, че въззивният съд е цитирал единствено нормата на чл. 75, ал. 2 ППЗИНЗС, без да се спре на изискванията в 75, ал. 3 и ал. 4 от същия правилник, определящи начина по който законосъобразно се контролират писмата. Изтъква се Конституцията и реш. №4//18.04.2006г на КСРБ,относно правото на неограничена кореспондинция. Изтъква се чл. 86 ал. 1ЗИНЗС.

2.Въпрос, касаещ специалния ред за контрол, наблюдение и проверка на кореспонденция на затворниците, Анализира се чл. 278, ал. 2 ППЗИНН и чл. 75, ал. 3, ал. 4 ППЗИНЗС, така се оспорва изводът на съда за липса на недопустим правен резултат.

3.Въпрос касаещ случаите, в които е противоконституционно общото разрешение да се проверява кореспонденция на затворниците. Изтъква се практика на ЕСПЧ, основана на принципното положение, че е противоконституционно общото разрешение да се проверява кореспонденцията на всички задържани лица, без оглед на техните специфични обстоятелства и заплахата която те предполагаемо създават,

Постъпил е отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,чрез ю. к Е.Д.Д на защитата на касатора нямат отношение към предмета на спора, не кореспондират с него.Не се спори за „неправилно проверена“ кореспондинция. От фактите не може да се направи заключение, че кореспонденция е връщана от администрацията на Затвора-Плевен.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, е не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Преди всичко, в изложението си касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, разрешен правен въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените правни въпроси и развитите съображения в изложението на касатора от назначения служебно по реда на ЗПрП адвокат не кореспондират с фактите по делото и нямат връзка с тях, те представляват анализ за случаи на защита по чл. 73 от ЗЗДискр, каквато защита не е предмет на търсената в настоящия процес.

Отговорът на въпрос в кои случаи не е противоконституционно едно общото разрешение да се проверява кореспонденцията на затворниците, няма връзка нито с твърденията на ищеца, нито с решаващо преценените от въззивния съд доказателствата за тях. От мотивите на въззивното решение не може са се направи и извод, че в тях решаващо е застъпена оспорваната от защитата правна теза Недоказването на твърдението, че за периода 01.05.2014г-30.5.2014г неуточнен брой писма на ищеца Х. са му били връщани без обяснение от затворническата администрация, въпросът дали този резултат е съответен на действаща нормативна уредба в ППЗИНЗС или въпреки нея е противоправен резултат като дискриминация по признак „лично положение“или друг признак за дискриминация, не е от решаващо значение, след като съдът е приел за недоказан резултатния факт. Недоказани са останали твърденията на ищеца за фактите, на които е основан иска..

Оспорването на този решаващ извод единствено с материалноправни въпроси, абстрактно разглеждащи правото на кореспонденция на затвориците, начинът на упражняването му, специалният ред за контрол наблюдение и проверка на кореспонденцията съобразно законните цели, предвид разясненията в реш.№4/18.04.2006г на Конституционния съд на РБ и практиката на ЕСПЧ, не отговаря на общия селективен критерии в чл. 280, ал. 1 ГПК формулираният въпрос да е решаващо произнесен, обуславящ за издхода на делото и годен да обуслови допускане до касационно обжалване съгласно разясненията в ТР№1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК

Процесуалноправен въпрос, свързан с правото на защита по делото, в частност с процесуалните гаранции за възможността страната да докаже твърденията си с доказателства, съответно спазването им при държимите процесуални действия на съда при събирането и оценката на доказателствата, не е поставен в изложението, а именно този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.В касационната жалба също няма оплакване за процесуални нарушения. Дори да се приеме тезата на защитата, че от правна страна въззивният съд е обсъдил единствено чл. 75, ал. 1 и ал. 2 ППЗИНЗС, без да е направил проверка дали са спазвани чл. 75, ал. 3 и ал. 4 ППЗИНЗС /за което също няма преки доказателства/ това не се отразява на решаващата му дейност при така проведената с иска защита пред инстанциите.

Въззивният съд е изтъкнал правилото в чл. 9 ЗЗДискр.,че ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Тези факти се въвеждат като предмет на установяване с иска по чл. 71 ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, в конкретност като нарушение на антидискриминационното законодателство, извършено чрез действие или бездействие в отношенията мужду ищеца и ответника по дискриминационен признак.При установяването им, за което са допустими всички доказателствени средства, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено.Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск, по който въпрос практиката на ВКС е консолидирана с Реш. № 85/2016 по гр. дело № 4328 по описа за 2015 година на ІV г. о на ВКС, В същия смисъл са и решение № 1002/07.01.2010 г по гр. д. № 3800/2008г, решение № 115/02.08.2012г. по гр. д. № 626/2012 г., решение № 62/19.06.2014 г, по гр. д. № 3920/2013 г и решение № 183/08.06.2013 г. по гр. д. № 7381/2014 г, всички по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и решение № 153/14.06.2010 г по гр. д. № 6/2009 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

В допълнение, не е налице и соченият специален селективен критерии в чл. 280, ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно чл. 6 ЗЗДискр. забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Р. Б права и свободи, между които без съмнение е и правото на свободна и неприкосновена кореспонденция, закрепено в чл. 34 от Конституцията. Въззивният съд не е приел обратното. Няма съмнение, че посочената норма на чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС / в действащата към момента на соченото нарушение редакция/ поначало подлежи на оценка за съответствие с нормативни актове от по-висока степен, но както е изтъкнал и въззивния съд, за отговорността по иска не е решаващо дали при дейността си администрацията в Затвора –Плевен е спазвала, или е нарушила подзаконовите нормативни актове, регламентиращи реда за изпращане и получаване на писма от затворниците. Дискриминационно противоправно поведение по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр поначало може да е има и в двата случая, но при неустановеност на твърденията на ищеца, че изходяща от него кореспонденция е връщана, отговорът на поставените в изложението въпроси няма да обуслови друг изход на делото, освен оспорвания от касатора,

В обобщение, не е отговорено на общите и специалните критерии на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване в указана с приемането на ТР № 1/19.02.2010 г. На ОСГТК насока.

Разноски не се претендират и не се присъждат.

С оглед гореизложеното Върховен касационен съд Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване на решение №13461/11.06.2020г по в. гр. дело № 16251/2019г. на Софийски градски съд

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.