ОСОБЕНО МНЕНИЕ
от съдиите Таня Райковска и Атанас Семов
по конституционно дело № 7 от 2020 г.
Подписахме с особено мнение решението на Конституционния съд по дело № 7 от 2020 г., като по-долу излагаме съображенията си да не споделим изводите за конституционосъобразност на чл. 63, ал. 2 – 7 от Закона за здравето (ЗЗ) (обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., посл. изм. и доп., бр. 44 от 13.05.2020 г.).
С посочените последни изменения в чл. 63 от Закона за здравето беше развита уредбата на извънредната епидемична обстановка, която според § 1, т. 45 от допълнителните разпоредби е налице при бедствие, предизвикано от заразна болест, което води до епидемиологично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, предотвратяването и преодоляването на което изисква извършването на повече от обичайните дейности по защита и опазване на живота и здравето на гражданите.
В чл. 63, ал. 2 ЗЗ се регламентира редът за обявяване на извънредна епидемична обстановка по ал. 1, който включва извършена оценка на епидемичния риск от главния държавен здравен инспектор, предложение от министъра на здравеопазването и решение на Министерския съвет.
За да се обяви извънредна епидемична обстановка при извършване на оценката от главния държавен здравен инспектор, трябва да се констатира непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от заразна болест, посочена в чл. 63, ал. 1 ЗЗ, като за целта в ал. 3 на атакувания текст се презумира констатирането на някой от алтернативно посочените критерии.
Обявената извънредна епидемична обстановка е основание за въвеждане на временни епидемични мерки (без посочване на определен или определяем времеви предел) със заповед на министъра на здравеопазването или на директора на съответната регионална здравна инспекция, които могат да ограничават конституционни права на гражданите.
1. Извънредно положение и извънредна епидемична обстановка – две понятия за припокриващи се явления, като второто съставлява проявна форма на първото.
Според нас неумел и неудачен е опитът на...