Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 260048 от 31.08.2020 г. по гр. д.№ 975/2020 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 3343 от 09.08.2019 г. по гр. д.№ 11477/ 2017 г. на Пловдивски районен съд в частта, в която е признато за установено по отношение ответниците В. Й. Д., Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М., че О. П е собственик на основание параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА на реална част от имот с площ от около 231 кв. м., заключена между точки 5, 7,8, 9,10, 11, 12 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на юг до точка 5 в черно, по комбинирана скица от заключението на приетата допълнителна СТЕ на лист 271 от делото на РС, която част е неправилно заснета като част от поземлен имот с идентификатор. ..........., по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., целият с площ от 295 кв. м., вместо като част от [улица], в момента представляваща поземлен имот с идентификатор. .......... по КК и КР на [населено място], с предходен идентификатор. .........., като е отхвърлен иска за собственост в останалата му част относно реална част от имота с площ от около 64 кв. м., заключена между точки 4 в черно, 3 в зелено, 4 в зелено, а след нея по зелената линия на запад до пресечната й точка с черната линия (граница по КК) и от тази пресечна точка по черната линия на север до точка 4 в черно, съобразно същата комбинираната скица, която е подписана от съдията и е неразделна част от решението.

Със същото въззивно решение е потвърдено допълнително решение № 4451/ 21.11.2019г. постановено по същото гр. д.№ 11477/ 2017г. на Пловдивски РС с което е оставено без уважение искането на ищеца за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в СВ вх.№. ........../ 14.12.2001г, акт №. .., том. .., дело №. ... 2001г.

В касационната жалба на О. П се прави оплакване за неправилност на възивното решение поради противоречие с материалния закон – пар. 7, ал. 1 т. 4 ПЗР на ЗМСМА, тъй като не е отчетено, че и за площта, за която е отхвърлен иска е налице същото придобивно основание, което е налице и за уважената част от иска. Твърди се противоречие с процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички относими към спора доказателства и доводите на общината. Основното оплакване е свързано с това, че не е съобразено, че наследодателят на ответниците е платил само 275 кв. м., съставляващи имот. ......... и за останалата площ до пълния размер на оградената площ след определената строителна линия на оградата през 1943 г., ответниците не разполагат с придобивно основание. Възразява се срещу това, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице. Като необоснован се оспорва изводът на съда, че за площта, за която иска е отхвърлен, общината не се легитимира като собственик и че тая площ е придобита от ответниците. В частта, с която е потвърдено допълнителното решение се твърди противоречие с нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК и съдебната практика, тъй като отмяната на нотариалния акт, с който е признато право на собственост на ответниците за същата площ е последица от уважаването на иска за собственост на общината.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: длъжен ли е въззивният съд да определи правилно обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Задължен ли е въззивният съд ако потвърди решението на първата инстанция да мотивира и обоснове решението си, като отговори на всички наведени правозащитни и правоизключващи възражения на ищцовата страна. Вторият въпрос е: длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК в съответствие с постановеното с него решение по съществото на спора за собственост. По тези въпроси се твърди противоречие със съдебната практика.

Ответникът по касация А. И. М. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като поставените въпроси не кореспондират на данните по делото и на мотивите на съда. Моли да не се допуска касация.

Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

О. П е предявила иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР против В. Й. Д., Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М. за реална част с площ 295 кв. м. от ПИ с идентификатор. ............ по КК и КР на [населено място], одобрени на 03.06.2009г. Твърди, че тази част, съставляваща бивш имот 768, която е заснета неправилно към имота на ответниците вместо като част от [улица], в момента представляваща поземлен имот с идентификатор. ................. по КК и КР на [населено място], с предходен идентификатор. ................ За правото си на собственост е позовава на параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.

Установено е, че ответниците са наследници на И. А. късколев, който е признат за собственик на основание Закон за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници /ДВ бр. 101 /1928 г./ с н. а. №....,т..../1930 г. на дворно място от 275 кв. м., съставляващо имот. .........., върху което е построил двуетажна къща с площ 44 кв. м., за който имот е отреден парцел. ... от кв.. .... От заключението на СТЕ се установява, че регулационния план, при действието на който е издаден този нот. акт не е запазен във вид който да може да се използва за установяване границите на този парцел. Съставен е А. №. ......../2063/16.11.1951 г. за парцел. ..., отреден за имот. ... с площ 230 кв. м., като е отразено, че в него е построена от И. К. частна сграда и е посочен номера на нот. акт от 1930 г. Парцел. ..... е съседен на парцел. ..., на който К. е признат за собственик. И. Ат.К. е посочен като съсед на актувания парцел. .......... На 02.12.1943 г. е издаден протокол за определяне строителна линия на ограда, съгласно утвърдена улична и дворищна регулация с точни размери на границите на парцел. ......, като са спазени и сервитутните отстояния. /л. 56/. Според СТЕ, чертежът в този протокол е най-ранната информация за границите на парцел. ........... По плана от 1955 г. е нанесена оградата, но границата между имоти пл. №...и. .. и отредените за тях парцели не е ясно видима поради лошо състояние и на този план. В разписната книга на основание н. а. от 1930 г. на наследодателя е записан имот. .., а имот пл.№. ... е записан на друг собственик. Планът, одобрен 1955 г. очертава имот. ... с площ 616 кв. м. и за него е отреден парцел. ......... с площ 456 кв. м. – част от имот пл №. .. се придават по регулация за парцел. ...... – детска градина, парцел. .......... и парцел. ........... По план „Б. шосе е следвало да бъде със ширина 8 м. Трасираните граници на парцел. .. през 1943 г., нанесени в ситуационен план очертават площ около 370 кв. м. По плана от 1964 г. бивш имот. ........., купен от наследодателя е заснет с площ 600 кв. м. От изток и от запад на границите от 1943 г. не са нанесени отделни имоти. Не са нанесети и парцелите на Г.. По плана от 1977 г. По този план имота е заснет с площ 695 кв. м., като отново не са заснети като самостоятелни имоти площите на изток и запад от границата, очертана 1943 г. По плана от 1987 г. за бивш имот. ....... е отреден парцел............ На изток от него е предвидено разширение на [улица]. При действието на този план е извършено попълване на кадастралната основа с нови имоти. ............ от запад и имот. ........ от изток./л. 43/ Общината е възразила границата да не минава през жилищната сграда./л. 46/. Уличната регулация, прилежаща към парцел. ......... не е променена, т. е. към този момент терена на имот. ........... не съставлява прекарана съществуваща улица и за него не е отреден самостоятгелен парцел. [улица]е заснета с идентификатор. ............ За имот. ........, като придаваемо место към парцел. ............, ответниците са признати за собственици с н. а. №. .., т..../1994 г.

Общият наследодател И. А. К. е починал на 11.03.1969 г., а съпругата му Е. К. К. е починала на 08.09.1969 г. Дъщеря им М. И. М. също е починала на 23.03.1998 г. Нейни наследници са ответницата В. Й. Д. и И. Г. М., починал на 06.06.2016 г. Негови наследници са другите трима ответници Г. И. Н. /М./ М. И. М. и А. И. Н. /М.. С н. а. №. .......,т.. ../19.11.1992 г. М. Ив.М. прехвърля на сина си И. Г. М. 275/612 ид. ч. от имот. ........ С н. а. №. ..,т....24.09.1994 г. И. Г. М. е признат за собственик по регулация на новопопълнения имот. ...... с площ 115 кв. м., като придаващ се към собствения му парцел. .......... /Тази площ не е предмет на настоящия спор/. С н. а. №. .......,т...../29.11.1994 г. И. М. продава на трето лице ЕТ-„Р. П.“ 1/3 ид. ч. от дворно място от 390 кв. м., съставляващо парцел. ......... от кв.. .., а с н. а. №. .......,т..../29.12.1995 г. продава останалите 2/3 ид. ч. на малолетния си син тогава А. М..

С констативен нот. акт, вписан в СВ вх.№. ........./ 14.12.2001г, акт №. .., том. .., дело №. ......../ 2001г., И. М. и В. Д. са признати за собственици по наследство, останало от общия им наследодател И. А. К. на поземлен имот с площ 222 кв. м. по документ за собственост, а по скица от 07.11.2001 г. – 200 кв. м., съставляващ имот пл. №. ....... от кв.. ... За издаването на този нот. акт е представен нот. акт от 1930 г. на общия наследодател и н. а. №. ......,т.. .../19.11.1992 г.

РС е приел, че границите на придобития от държавата имот през 1930 г. от общия наследодател се определят от протокола от 1843 г., защото предходни такива не се установяват със запазен регулационен план и поради това, че не се установява ответниците да са придобили допълнително площ на изток от тази граница. Искът на общината е уважен за площта, разположена на изток от границата от 1943 г. За площта, разположена на запад от имотната граница на имот. ......, подпълнен 1993 г. и определената строителна линия за ограда през 1943 г. - около 64 кв. м., иска на Общината е отхвърлен, като е прието, че за тази площ, Общината не се легитимира като собственик.

Въззивният съд е потвърдил това решение, като се е позовал на заключението на СТЕ, според което план който да е действал към 1930 г. във вид, който да може да установи границите на придобития парцел. ......... не е намерен, а плана от 1955 г. също е в много лошо състояние в частта на границите между парцел... и п........ и също не установява ясно границите, а протокола от 1943 г. дява пълна информация за местонахождението на границата и дължината на всяка от тях.

Предвид изложеното, поставеният от касатора въпрос не обуславя основанието за допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивнят съд е обсъдил доказателствата и доводите на общината. Дори да не е обсъдено някое от доказателствата, то не променя крайният извод. Общината се позовава на основанието по пар. 7, ал. 1 т. 4 ПЗР на ЗВСМА. За разлика от основанието за придобиване на собственост от общината по пар. 42 ЗОбС, основанието по пар. 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА изисква мероприятия – общински пътища, улици булеварди и т. н. да са реализирани, или да са в процес на изграждане към момента на влизане в сила на пар. 7, ал. 1 ЗМСМА. /Решение № 10 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 851/2017 г., II г. о./ П.. 42 ЗОбС предвижда преминаване в собственост на общините и на имотите частна държавна собственост, които не са застроени, но са предвидени по плана за обществено мероприятие, но в случая този текст е неприложим защото общината не се е позовала на него, а на пар. 7, ал. 1 т. 4 ЗОбС По делото обаче е установено, че върху частта от процесния имот бивш. ....... не е реализирана улица. Тази част попада в очертанията на имота на ответниците от 1943 г.

Обстоятелството, че не е запазен планът, действал към 1930 г., което да определи границите на парцел. ........, придобит от наследодателя на ответниците не може да се тълкува в полза на общината. Тя е ищец и е в нейна тежест да докаже пространствените предели на правото си на собственост по предявения иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.З твърденията за необсъждане на това обстоятелство освен, че не кореспондират на мотивите на съда, не са определящи за постановяване на различен резултат в частта, в която е отхвърлен иска за 64 кв. м. Затова не се допуска касационно обжалване по първия поставен въпрос.

В частта, с която е потвърдено допълнителното решение обаче решението е в противоречие със съдебната практика – ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и Р № 175/03.12.2018 г. по гр. д.№ 4852/2017 г. на І гр. о. Според тях и много други, когато с решението по иск за собственост са отречени правата на ответника по представен констативен нот. акт, този акт подлежи на отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. В тази част от въззивното решение, съдът е приел, че не следва да отменя решението на РС и констативният нотариален акт. Изложил е неясни мотиви в смисъл, че изследваните по делото регулационни изменения по отношение на процесния имот, рефлектиращи на границите, пространственото разположение на имота и размера на неговата площ, а от там и на обема на притежаваните от ответниците права на собственост към настоящия момент, касае отразяването му като пространствени предели в кадастъра, поправка за което е постановено със съдебното решение и е главният предмет на предявения от ищеца иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по спорното материално право.

Изложените мотиви противоречат като резултат на съдебната практика, включително и задължителната такава – ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВС, ТР № 3/2012 г. на АСГК на ВКС, което е основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК в частта, с която е потвърдено от окръжния съд допълнителното решение на РС.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260048 от 31.08.2020 г. по гр. д.№ 975/2020 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3343 от 09.08.2019 г. по гр. д.№ 11477/ 2017 г. на Пловдивски районен съд по касационна жалба на О. [ място].

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно № 260048 от 31.08.2020 г. по гр. д.№ 975/2020 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено допълнително решение № 4451/ 21.11.2019г. постановено по гр. д.№ 11477/ 2017г. на Пловдивски РС, с което е оставено без уважение искането на ищеца О. [ място] за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в СВ вх.№. ......../ 14.12.2001г, акт №. .., том. .., дело №. ........./ 2001г.

Указва на касатора да внесе държавна таса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: