Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място], чрез управителя С. Х. срещу решение № 29 от 19.01.2018г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Път I – 9 Слънчев бряг - Бургас“, участък обход на гр. [населено място] от км. 217+000 до км. 222+849, 41 на територията на гр. [населено място], общ. [община], обл. Бургас, в частта относно размера на отчуждената част от имот с идентификатор № [номер] и относно определеното обезщетение от 2171лв. за отчуждената част от имота, с трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване - нива. С доводи за незаконосъобразност на решението, в оспорената част се претендира отмяната му и определяне на друго парично обезщетение в по-висок размер, със законните последици.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет, чрез юрк.А., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно.

Заинтересованите страни - министър на регионалното развитие, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд, второ отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение, на основание и в процедура по чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС се отчуждава част от собствения на оспорващото дружество имот, съставляващ имот с идентификатор № [номер] в землището на [населено място], целия с площ от 7, 802 дка, с предвидена за отчуждаване...