Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Плевен срещу решение № 380 от 20.09.2017 г. по адм. д. № 225/2017 г. на Административен съд Плевен, с което е отменена заповед № 17-0938-000226/03.02.2017г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „д” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на С. Й. Д. - до заплащане на дължимата глоба по НП № 14-0246-000640/09.12.2014г., влязло в сила на 06.03.2015 г.
Излага касационни основания за неправилност на решението като като недопустимо и поради нарушение на материалния закон.
Счита, че жалбоподателят Д. не е имал правен интерес от оспорването. В първото по делото заседание на 17.05.201 7г. жалбоподателят е представил писмено доказателство за това, че наложената с посоченото по-горе НП глоба от 310.00 лева е заплатена от него на 23.02.2017г. В заповедта за налагане на принудителната административна мярка изрично е посочено, че срокът и на действие е до заплащане на дължимата глоба. Следователно още на 23.02.2017 г. действието на издадената заповед и наложената с нея принудителна мярка е прекратено, тъй като е изпълнила своята цел - предупредително и превъзпитателно въздействие по отношение на водача във връзка със спазване на разпоредбите на ЗДвП и изпълнение на задълженията му към държавата. По делото е установено, че свидетелството за управление на МПС на Д. не е отнемано, поради което за него не е налице правен интерес да оспорва заповедта с жалба подадена на 02.03.2017г., след като действието на същата е било преустановено със заплащането на глобата на 23.02.2017 г.
За неправилен счита изводът на съда, че заповедта е немотивирана, тъй като част от мотивите...