Производството е по реда на ч. 208 и сл. от Административнопроцесдуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. А. Ц. от [населено място], обл. Враца, против Решение № 133/25.04.2017 г., постановено по адм. дело № 69/2017 г., по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 16 - 0248 - 000197/25.11.2016 г., на началник група, РУ - Б. С, при ОД на МВР - Враца, с която му е наложена принудителна административна мярка " временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарлушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - началник група, РУ - Б. С, при ОД на МВР - Враца, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображ ения:

С обжалваното решение Административен съд Враца е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. А. Ц. срещу Заповед № 16 - 0248 - 000197/25.11.2016 г., на началник група, РУ - Б. С, при ОД на МВР - Враца, с която му е наложена принудителна административна мярка " временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца".

За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други нарушения по този закон и едновременно с това е насочена към прекратяване на деянието. Решението е правилно.

По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над. 0.5 промила, установена с медицинско изследване или с техническо средство, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване.

Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя.

Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Решаването на въпроса с административнонаказателната отговорност не касае предмета на настоящия спор, нито е основание за приложимост на чл. 300 от ГПК.

С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Враца съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/25.04.2017 г., постановено по адм. дело № 69/2017 г., по описа на Административен съд Враца. Решението е окончателно.