О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е

на съдиите Стефка Стоева и Георги Ангелов по к. д. № 3/2014 г.

Подписваме решението с особено мнение по следните съображения:

1. Правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 от основния закон е да дава задължителни тълкувания на Конституцията. С решението не са върши тълкуване на разпоредбата на чл. 130, ал. 6 от основния закон, която е предмет на делото. Сочената разпоредба изчерпателно урежда на конституционно ниво правомощията на Висшия съдебен съвет, които могат условно да се разделят на три групи: кадрови (т. 1 и т. 2), бюджетни (т. 4) и организационно-технически (т. 3 и т. 5). В искането, а и в решението не се твърди, че нормата на чл. 130, ал. 6 от Конституцията относно правомощията на съвета е неясна и се нуждае от тълкуване. Решението вместо да даде тълкуване предоставя на ВСС и правомощието да издава подзаконови нормативни актове, каквото правомощие той несъмнено няма по конституция. По този начин Конституционният съд дописа разпоредбата на чл. 130, ал. 6 от Конституцията.

2. В решението се сочи, че постановяването му е обусловено от две различни становища на съда, залегнали в Решение № 13 от 2002 г. по к. д. № 17/2002 г. и Решение № 10 от 2011 г. по к. д. № 6/2011г. В първото от тях е прието, че няма конституционни пречки ВСС да утвърждава правилата за професионална етика, приети от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите, и че същото се отнася и до чл. 129, ал. 4 ЗСВ (отм.), с който се възлага на ВСС с наредба да определи само реда за атестация на магистратите. Във второто от решенията съдът е приел, че ВСС не може да издава подзаконови нормативни актове, но може да урежда с правила реда за провеждане на процедурите,...