Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. А., гражданин на Ирак, подадена против решение № 1670 от 14.03.2018 г., постановено от Административен съд - София – град, І отделение, 10 – ти състав, по № 699/2018 г. С жалбата и от изявленето на касационния жалбоподател в съдебно заседание могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдът не е кредитирал и обсъдил твърденията му, които кореспондират с бежанската му история. Излага тезата, че не е необходимо да доказва, че е индивидуално застрашен в страната си по произход по причини или фактори, произтичащи от лични обстоятелства и счита за незаконосъобразен мотива на съда за липса на въоръжен конфликт в Ирак. Претендира отмяна на обжалваното решение с всички следващи законни последици.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Г. М., която пледира за отхвърляне на жалбата. Заявява, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила, като се позовава на справка, от която е видно, че през месец декември 2017 г. официално е заличено военното присъствие на Ислямска държава от територията на Ирак, поради което в страната не е налице въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е обоснован изводът на съда, че по отношение на Д. А. А. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се установяват действия по „преследване“ в смисъла на нормата на чл. 8, ал. 4 от закона и от обясненията на иракския гражданин пред интервюиращия орган, не може да се направи извод за това, че е бил принуден да напусне страната по произход поради основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ, както и в материалите по преписката не се съдържат достоверни данни същият да е бил обект на преследване. Според участващия по делото прокурор не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, защото липсват доказателства, че ситуацията в Ирак е влошена до степен, която налага предоставяне на хуманитарен статут и субсидиарна закрила, като е съобразено тълкуването на Съда на Европейските общности, както и актуалната практика на ЕСПЧ.

Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Д. А. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 1670 от 14.03.2018 г. е отхвърлена жалбата на Д. А. А., гражданин на Р. И срещу решение № 17382/12.12.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлена молбата на Д. А. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Администартивен съд - София - град е приел, че е сезиран с жалба срещу горепосоченото решение, което е издадено по молба за предоставяне на международна закрила вх. № 3488/21.11.2016 г. По реда на чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ с жалбоподателя е проведено интервю, за което е съставен протокол, подписан от чужденеца, преводач и интервюиращия орган. Първоинстанционният съд е констатирал, че молбата е последваща, като от Д. А. А. са били подадени две предходни молби за закрила, по които е постановено решение № 3297/26.05.2016 г., с което председателят на Държавната агенция за бежанците е отказал предоставянето на международна закрила на чужденеца, като решението не е обжалвано и е влязло в сила. По подадена втора молба за международна закрила е издадено решение № 92ОК/07.10.2016 г., което също е влязло в сила. В хода на настоящото административното производство жалбоподателят е посочил, че няма нови моменти в бежанската му история и нови обстоятелства от съществено значение за неговото лично положение, като е потвърдил, че причината да напусне страната си на произход са проблеми, свързани с роднините на друго лице, отвлечено от негово заведение. Чужденецът е посочил, че е имал възможност да се премести в И. К, но е отказал, понеже наемите на жилищата са много високи, поради което е взел решение да напусне страната си на произход. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства и на информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателя интервюта, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Ето защо като основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и съобразно Жаневската конвенция е преценено съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Следва да се сподели становището на първоинстанционния съд, че определящо за установяване на наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ.Стелно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 от ЗУБ и отнасянето към всеки един от посочените елементи следва да бъде съобразено и с бежанската история на чужденеца, в която самият той посочва, че не е бил член на въоръжена групировка; не е членувал в политическа партия или организация; бил е собственик на кафене с билярдни маси, като през 2011 г. кафенето било посетено от двама мъже, които са отвели един от посетителите, след което е бил заплашен от бащата на отвлеченото лице. Първоинстанционният съд е извършил прецизна преценка дали в случая се касае за преследване на расова основа или на религиозна основа и е извел вярно заключение, че бежанската история на жалбоподателя не съдържа твърдения в този смисъл. Не се сочат и основания за преследване поради политически възгледи и поради принадлежност към опредена социална група, доколкото самият чужденец не релевира такива твърдения. При тези данни в мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че не се установяват обстоятелства на осъществено спрямо жалбоподателя преследване поради неговата раса, националност, принадлежност към определена социална група или определена политическа партия, изповядването на определена религия. Първостепенният съд правилно е установил, че от събраните по делото доказателства не се установява чужденецът да е бил преследван от някои от субектите по чл. 6 от директивата, а именно: от държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, от което е формиран обоснован извод, че оспореното решение на ответния адм. орган е законосъобразно, защото в него е направена вярна преценка, че по отношение на молителя не е налице основателно опасение от преследване поради неговата националност, политически, религиозни възгледи, социална група и националност. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 9 от ЗУБ при изследване на еветуално наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По силата на цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В обжалваното решение е извършена преценка в сравнителен план на трите вида "тежки посегателства", визирани в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като е съобразено и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. В светлината на цитираните текстове правилно е счетено, че в конкретната хипотеза административният орган е извършил правилна оценка на относимите обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут, доколкото молителят не е въвел конкретни оплаквания, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. С оглед на установената фактическа обстановка не може да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, понеже срещу него не са били предприети такъв вид действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ внимателно е изследвано дали е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, като е констатирано, че от анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справка от 08.01.2018г. и в цитираните в решението доклади не следва, че насилието във всички части на страната би могло да се определи като безогледно. Съобразен е правнорелевантния факт, че към момента на постановяването на атакувания администраитвен акт не може да се изведе обосновано заключение, че групировката Ислямска държава има влияние и контролира И. К, а напротив - там е разселен огромен брой бежанци от други райони на Р. И, което се потвърждава и от годишния доклад за 2015 г. на iDMC (internal displacement monitoring centre), който е водещ източник на информация и анализи относно вътрешното разселване и е независима, недържавна хуманитарна организация. Решаващият касационен състав споделя становището на първостепенния съд, че проведеният на 25 септември 2017 г. референдум в И. К е довел до напрежение между И. К и централното правителство на страната на произход на молителя, но не и до въоръжен вътрешен конфликт, което обстоятелство, съотнесено към бежанската история на касационния жалбоподател, не обосновава изводи, различни от изведените в мотивите на обжалваното съдебно решение. Първостепенният съд обективно е отчел наличната информация относно съществуването на групировката "Белите знамена", действаща на територията на С. И, но от постъпилите по делото източници на информация относно страната на произход на жалбоподателя не е установено наличието на вътрешен или международен конфликт на територията на цялата държава Р.И.Т изложените мотиви не се опровергават от приетата като доказателство в касационното произовдство Справка относно актуалното положение в Ирак и в И. К от 05.04.2018г.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Страните не претендират присъждане на разноски.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1670 от 14.03.2018 г., постановено от Административен съд - София – град, І отделение, 10 – ти състав, по № 699/2018 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.