Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.Б срещу Решение № 2662/16.12.2019 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1186/2019 г., с което 1) е отхвърлено оспорването й на Заповед № 62/30.01.2019 г. на кмета на община Р. за одобряване на проект за изменение на Подробен устройствен план – ПУП-ПР на пет урегулирани поземлени имота с промяна по имотните граници на УПИ Х-87, кв. 19 по плана на с. М., с другите четири имота и образуване на пет нови УПИ със съответната им индивидуализация в акта на основание § 8 ПРЗУТ и 2) касаторката е осъдена да заплати на общината разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

Кметът на община Р. е на становище за правилност на решението, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

I. Касационната жалба е допустима за частта от решението, с която е отхвърлено оспорването на заповедта. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

1. Неоснователни са доводите за противоречие на съдебното решение с чл. 168, ал. 5 АПК поради съществения характер на процесуалните нарушения, допуснати в административната фаза на производството във връзка с обявяването на заинтересованите страни на проекта за изменение на ПУП.

а. С упражненото съдебно оспорване касаторката е реализирала в пълен обем правото си на защита срещу административния акт. Дори и да не е надлежно уведомена за изготвения проект за изменение на плана за регулация, това не представлява съществено административнопроизводствено нарушение. Параграф 8, ал. 4, изр. 3 ПРЗУТ поставя изискване единствено за съобщаване на крайния акт, а не за задължително участие на всички заинтересовани страни в процедурата. В случаите, когато участието на заинтересованите страни следва да се квалифицира като съществено изискване за законосъобразното провеждане на производството, ЗУТ възприема подхода на...