Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на Б. Д „Дунавски район“ гр. П. и от О. М срещу Решение № 194 от 29.06.2020 г. по адм. дело № 756/2019 г. по описа на Административен съд Враца в съответните му части.
С обжалваното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 120 от 27.09.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. П. в частта относно установени на О. М незаплатени такси по ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) за периода от 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 2 649, 00 лева, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 4353, 12 лева и за периода 01.01.2018 г. – 19.12.2018 г. в размер на 4210, 01 лева или относно горницата от 37 283, 32 лева до пълния размер на задълженията от 48 495, 45 лева, като в останалата част жалбата на О. М срещу процесния АУПДВ е отхвърлена.
Касаторът – директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. П. излага доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната отменителна АУПДВ част. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че О. М не дължи такси за водовземане по Разрешително № 11590895 от 19.12.2013 г. за периода от 01.03.2016 г. до 19.12.2018 г. Иска отмяната на съдебния акт в посочената част и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата на О. М срещу АУПДВ в съответната част. Претендира разноски.
К. О. М, чрез кмета обжалва решението в отхвърлителната жалбата й срещу АУПДВ част, като излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт в тази част. Изразява становище, че „В и К“ ООД дължи такси по разрешително № 13140177 от 22.08.2011 г., изменено с решение № 737 от 20.04.2012 г. и решение № ПВ3-00054 от 20.09.2017 г. за отказ за продължаване срока на действието на разрешителното, за периода от 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. -31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и за периода 01.01.-01.03.2016 г., а не и самата Община. Иска отмяната на решението в посочената обжалвана част и постановяване на друго с отмяната на АУПДВ в съответната част. Ответниците по касационните жалби ги оспорват.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. П. и за неоснователност на на касационната жалба на О. М.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
От фактическа страна съдът е установил, че на О. М са издадени Разрешително № 13140177/22.08.2011г., за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на гр. М., изменено с Решение №737/20.04.2012г. и Решение №ПВЗ - 00054/20.09.2017г. за отказ за продължаване срока на действие на разрешителното /влязло в сила/ и Разрешително № 11590895/19.12.2013г., изменено с Решение №1593/ 25.03.2015г., за водовземане от подземни води чрез хоризонтален дренаж. О. М не е подавала декларации по чл. 194б от ЗВ и справки –отчети за заустени води за периода 01.01.2012г. – 01.03.2016г. по първото разрешително и за добити води по второто разрешително за периода 26.03.2015г. – 19.12.2018г. Ответникът е изчислил дължимите такси за водоползване на база разрешено общо водно количество по разрешителните.
О. М е уведомена за започналото административно производство за издаване на АУПДВ с уведомително писмо изх.№КД-04-84/15.07.1.2019г. и му е отправена Покана за доброволно изпълнение с изх.№КД-04-84/15.07.2019г. С писмо вх.№КД 04-84/1/ от 30.07.2019 г. О. М е направила възражение за погасяване по давност на вземанията за периода преди 01.01.2014г. и е направено искане да не бъде издаван АУПДВ. В писмото е посочено, че на 09.02.2016г. по реда на глава 11а от ЗВ между АВИК и „ВИК“ ООД гр. В. за обособената територия на дружеството е сключен Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, който е в сила от 01.03.2016г. със срок на действие 15 години. Договорът е представен и приет като доказателство по делото, както и Приемо-предавателен протокол от 07.05.2015г., с който О. М е предоставила на „ВИК“ ООД гр. В. новоизградена водопроводна, реновирана и доизградена канализационна мрежа и ПСОВ Мездра. Съставен е Констативен протокол от 29.08.2019г. от комисия, назначена със Заповед №154/29.05.2019г. на Директора на БДДР Плевен, за извършване на проверка по налични документи, относно установяване на платените и дължими такси от титулярите на разрешителни, съгласно изискванията на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), в който детайлно са описани задълженията на О. М за отделните периоди. Посочено е, че поради неподаване на декларациите по чл. 194б от ЗВ, задължението е изчислено на база разрешено годишно водно количество съобразно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. С АУПДВ е удовлетворено възражението за изтекла погасителна давност за задълженията от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Прието е, че в останалата си част искането за погасяване на задълженията е неоснователно, тъй като публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, поради което давността за вземанията за 2013г. и 2014г. изтичат съответно на 01.01.2020г. и на 01.01.2021г., а процесният АУПДВ е издаден на 27.09.2019 г. Въз основа на така направените констатации, ответникът е издал оспореният пред съда АУПДВ, в който е определен общ размер на дължимите такси за двете разрешителни за периода 01.01.2013г. -19.12.2018г. от 48 495, 45 лева.
Съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма. Обосновал е извод за законосъобразност на акта в частта, в която на О. М са определени задължения за такси по разрешително № 13140177 от 22.08.2011 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изменено с Решение №737/20.04.2012г. и Решение №ПВЗ- 00054/20.09.2017г. за отказ за продължаване срока на действие на разрешителното, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 01.03.2016 г. Приел е, че тези такси са дължими от О. М като титуляр на посоченото разрешително, до 01.03.2016 г., от която дата е в сила сключеният договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Отхвърлил е и възражението на О. М за погасяване на задълженията по давност за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., доколкото срокът изтича съответно на 01.01.2020 г. и на 01.01.2021 г.
С решението си АС Враца е отменил АУПДВ в останалата му част, мотивирайки се, че незаконосъобразно в тежест на О. М са определени дължими такси по Разрешително № 11590895/19.12.2013г., изменено с Решение №1593/ 25.03.2015г., за водовземане от подземни води чрез хоризонтален дренаж, за периода след 26.03.2015 г. до крайната дата 19.12.2018 г., тъй като съгласно цитирания по-горе договор/ в сила от 01.03.2016 г./ задължение за подаване на декларации по чл. 194 б ЗВ и заплащане на такси има съответното ВиК дружество, а не общината.
Настоящият касационен състав на първо отделение на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.
Основателна е касационната жалба на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. П. срещу решението на АС Враца в частта, в която се отменя процесния АУПДВ. Съдът не е разграничил дължимите такси по издадените два броя разрешителни, чийто титуляр е О.М.Н е прието, че след сключване на договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, в сила от 01.03.2016 г., ВиК операторът поема задълженията по изпълнение на условията в разрешителните, включително и за заплащане на таксите, поради което при неизпълнение на това задължение същите се дължат от ВиК оператора, а не от общината. Не е спорно, че титуляр по разрешително № 11590895 от 19.12.2013 г. е О. М, както и не е спорно, че общината е подала заявление за изменение на разрешителното, по което е постановено решение № 1593 от 25.03.2015 г. на директора на БДДР гр. П.. В разрешителното изрично е записано, че титулярът на разрешителното заплаща такса за водовземане, определена на база ползвания обем вода за водовземане за техническо водоснабдяване, не по-късно от датата на посочения в разрешителното начален срок за упражняване на правото на водовземане. Видно от съдържанието на цитираното разрешително в него няма упоменаване, че таксата ще се заплаща от съответния ВиК оператор.
Това означава, че задължението за заплащане на таксата по разрешително за водовземане от подземни води чрез хоризонтален дренаж „Др. Отводняване ПСОВ – Мездра – Брусен“ за други цели, е за титуляра на разрешителното, т. е. О.М.Т извод не се променя и от уговорките, съдържащи се в договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
По отношение на размера на таксата за водовземане следва да се посочи, че за периода 26.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. таксата е изчислена на основание чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2, т. 6 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., а за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и за периода 01.01.2018 г. – 19.12.2018 г. таксата е изчислена на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 12, ал. 2, т. 9 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/2016 г. Заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза потвърждава размера на таксата за водовземане, определена с АУПДВ.
Следователно, АУПДВ в частта относно определените задължения за такса за водовземане по разрешително № 11590895 от 19.12.2013 г., за периода 26.03.2015 г. до 19.12.2018 г. се явява материалнозаконосъобразен.
По отношение на касационната жалба, подадена от О. М следва да се посочи, че тя е неоснователна. С разрешително за ползване на воден обект на заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140177от 22.08.2011 г. на община М. е предоставено право на заустване ползване на воден обект: река Върбешка / Боденска/ бара, за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на "Канализационна система на гр. М.“ на О. М за срок до 22.08.2017 г. Задължението за заплащане на таксата за замърсяване по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ съгласно условията на разрешителното е на В и К оператора на съществуващата канализационна система на гр. М.. От представения по делото договор от 09.02.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги сключен по реда на глава единадесета "а" от ЗВ между "Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. В. и „ВиК" ООД, гр. В., е видно, че „ВиК“ ООД, гр. В. е оператор на канализационната мрежа на община М., считано от 1.03.2016 г.
Съгласно чл. 48, ал. 4 ЗВ, водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ (ЗАКОН ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ), имат задължение да пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система, като това не ги прави титуляри или ползватели на разрешителното, издадено на друг правен субект. В случая титуляр на съответното разрешително е община М.. В чл. 5 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, разрешителни за заустване за проектиране или експлоатация на канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания се издават за цялата канализационна система, а условията в разрешителните за заустване, свързани с експлоатацията на канализационните системи по ал. 1, се изпълняват от В и К оператор в съответствие с чл. 48, ал. 4 ЗВ въз основа на договор, сключен по реда на глава единадесета "а" от ЗВ. От доказателствата по делото е установено, че в случая е налице договор за ползване на канализационна система на гр. М. от „ВиК“ ООД, гр. В., но считано от 01.03.2016 г. Това означава, че законосъобразно административният орган е определил като субект на задължението за такси за замърсяване О. М за периодите от 01.01.2013 г. до 01.03.2016 г., тъй като договорът с ВиК оператора е в сила, считано от 01.03.2016 г.
Правилно съдът е отхвърлил възражението на О. М за погасени по давност задължения за 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. и 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. 5-годишният давностен срок за първия период е започнал да тече, считано от 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г., а за втория период е започнал да тече от 01.01.2016 г. и изтича на 01.01.2021 г. Процесният АУПДВ е издаден на 27.09.2019 г., към която дата давностният срок не е бил изтекъл.
С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата на О. М срещу процесния АУПДВ относно такси по разрешително № 13140177 от 22.08.2011 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изменено с Решение №737/20.04.2012г. и Решение №ПВЗ- 00054/20.09.2017г. за отказ за продължаване срока на действие на разрешителното, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 01.03.2016 г., АС Враца е постановил правилен съдебен акт.
С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател директора на БДДР гр. П. следва да се присъдят разноски в размер на 89, 21 лева, представляващи заплатена държавна такса в касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 194 от 29.06.2020 г. по адм. дело № 756/2019 г. по описа на Административен съд Враца в частта, в която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 120 от 27.09.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. П. в частта относно установени на О. М незаплатени такси по ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) за периода от 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 2 649, 00 лева, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 4353, 12 лева и за периода 01.01.2018 г. – 19.12.2018 г. в размер на 4210, 01 лева или относно горницата от 37 283, 32 лева до пълния размер на задълженията от 48 495, 45 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. М срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 120 от 27.09.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. П. в частта относно установени на О. М незаплатени такси по ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) за периода от 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 2 649, 00 лева, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 4353, 12 лева и за периода 01.01.2018 г. – 19.12.2018 г. в размер на 4210, 01 лева или относно горницата от 37 283, 32 лева до пълния размер на задълженията за такси от 48 495, 45 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА О. М да заплати в полза на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. П. разноски за касационното производство в размер на 89, 21 лева. Решението не подлежи на обжалване.