Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Дупница против решение № 90/23.03.2020 г. по адм. д. № 8/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Твърди, че оспореното решение няма характер на административен акт и решението е недопустимо. Алтернативно прави възражение за незаконосъобразност на решението на съда. Моли да бъде обезсилено, респ. отменено обжалваното решение и претендира заплащането на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Областен управител на област К., редовно призован, се представлява от гл. експерт Николова. Моли да бъде оставено в сила решението и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна. Първоинстанционният съдебен акт е недопустим. Определянето на числеността и структурата на общинската администрация по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА съставлява вътрешно-ведомствен административен акт, който няма белезите, нито на индивидуален административен акт, нито на общ или подзаконов нормативен акт. В този смисъл същият не подлежи на контрол за законосъобразност. Като е приел, че оспореното решение на ОбС подлежи на обжалване и е разгледал жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по оспорване от Областният управител на О. К, със своя Заповед № РД-30-02/07.01.2020 г., на основание чл. 32, ал. 2, изр. първо от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) и чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, на Решение № 13 от Протокол № 2/29.11.2019 г. на Общински съвет – Дупница, поради противоречието му с императивните норми на...