Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Кметът на община В. обжалва Решение № 1037/27.05.2019 г. по адм. дело № 3031/2018 г. на Административен съд – Варна, с което 1) е отменена Заповед № 3408/20.09.2018 г., разрешаваща на собствениците на пет поземлени имота, на основание чл. 190, ал. 1 и 2 вр. ал. 6 ЗУТ, прокарване на временен път с разширяване на съществуващ път, обозначен в кадастралната карта с идентификатор 10135.2552.2010, преминаващ през шест поземлени имота, индивидуализирани в акта по КК на гр. В., и 2) преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Р.Н, В.А и С.Л са на становище за неоснователност на жалбата, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

1. Противно на основния касационен довод, макар и с временен характер и въпреки целта, за която се прокарва, спрямо пътя по чл. 190, ал. 1 ЗУТ са приложими правилата на чл. 81, ал. 1 ЗУТ относно неговата широчина и наличието на уширение за обръщането на автомобилите и другите превозни средства.

а. Проектираният временен път по същината си представлява задънена улица за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти, т. е. той попада в понятието за „улица“ от вида по чл. 81, ал. 1 ЗУТ. При липсата на специална разпоредба, изключваща временния път от обхвата на изискванията, предявими към останалите обекти от същия вид, предвиждането му следва на общо основание да се подчинява на идентични технически параметри. Това разрешение следва и по аргумент от ал. 2 на чл. 81 от закона, уреждаща изрично хипотезите на възможни отклонения от общите критерии, в които временния път не фигурира. Извън целта за осигуряване на достъп до откриването на...