Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК.

С решение № 519 от 10.04.2020 г. постановено по адм. д.№3129 по описа на Административен съд [населено място] за 2018 г. е отменен ревизионен акт №Р-02000217007486-091-001 от 21.08.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение №239/31.10.2018 г. на Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София, в частта, с която на Ж.Ж в качеството му на [фирма] е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 22 398.73 лв., от които главница 20 056.34 лв. и лихви в размер на 2 342.39 лв., в останалата част оспорването е отхвърлено.

Срещу съдебния акт са подадени две касационни жалби.

К. [] обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт по отношение на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08.2016 и м. 09.2016 г. в общ размер на 31 113.20 лв., от които главница в размер на 26 956.35 лв. и лихви в размер на 5 156.85 лв., по фактури с доставчик [фирма]. Според поддържаните твърдения в касационната жалба, съдът неправилно е приел, че не е безспорно установено как е осъществен транспортът на доставките. Още в хода на ревизионното производство са представени доказателства за предаването на стоките, а оспорването е отхвърлено само поради липса на доказателства за превоз, като този извод на съда е в противоречие с трайната практика на ВАС. Неправилно не са кредитирани и показанията на свидетеля С.И, тъй като е прието, че са прекалено общи и не дават конкретна информация по процесните доставки.

Според касационната жалба са приложени доказателства към всички фактури, които установяват реалност на доставките. Тези доказателства се подкрепят от изслушаната по делото СТЕ, според която всички получени материали са...