О С О Б Е Н О М Н Е Н И Ена съдиите Борислав Белазелков, Десислава Атанасова и Галина Тонева

по определение от 19.12. 2024 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 38/2024 и присъединените към него к. д. № 39/2024 и к. д. № 40/2024на основание чл. 32, ал. 3 от Правилника за организация на дейносттана Конституционния съд

Представяме това особено мнение, тъй като не споделяме крайния извод в посочените определения на Конституционния съд (КС).

I Предмет на делото е установяване на противоконституционност на промените в чл. 64, ал. 2, 3 и 4, чл. 65, ал. 1, изр. второ, чл. 99, ал. 5 и чл. 102, ал. 3, т. 3, въведени с §2, 3, 7 и 8 на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).

В определението се приема, че произнасянето на Конституционния съд при упражняване на правомощието за установяване на противоконституционност на законите прави неговото решение, прието при спазване на конституционно изискуемото мнозинство (чл. 151, ал. 1 от Конституцията), източник на правото, при това надзаконов, защото може да преустанови прилагането на оспорените законови разпоредби. Следователно, когато не е постигнато конституционно установеното мнозинство за постановяване на решение, актът на Съда (независимо от неговото наименование), с който се отхвърля или отклонява искането, не е източник на правото, защото няма правен ефект върху оспорените законови разпоредби. Липсата на 7 гласа в подкрепа на становището за конституционосъобразност на разпоредбата възпрепятства Конституционния съд да формира мотиви, което налага излагане становищата на двете групи поотделно, но излагането на становища от съдиите, които не формират конституционно мнозинство не може да замести мотивите на Съда, които са задължителен реквизит на всеки юрисдикционен акт.

II Това становище се основава на различни разбирания в правната доктрина, но не отчита волята на конституционния законодател, изразена при приемането на Конституцията от Великото...