Особено мнение на съдията Мария Павлова

Подписах решението на Конституционния съд от 7.10.2004 г. по к. д. № 4/2004 г. с особено мнение поради следните основания:

1. По чл. 36 – 36в от ЗСВ

В искането на Пленума на ВКС се твърди, че разпоредбите на чл. 36-36в ЗСВ в актуалната им редакция, резултат от действието на ЗИДЗСВ (ДВ, бр.74/2002 г.) и ЗИДЗСВ (ДВ, бр.29/2004 г.), които се отнасят до материалното обезпечаване на органите на съдебната власт, противоречат на чл. 8 във връзка с чл. 117, ал. 2 и 3 от Конституцията, както и на Решение № 18/1993 г. по к. д. № 19/1993 г. (ДВ, бр.1/1994 г.) и Решение № 11/2002 г. по к. д. № 18/2002 г. (ДВ, бр. 110/2002 г.).

Искането на Пленума на ВКС в частта му за претендирана противоконституционност на чл. 36-36в ЗСВ в редакцията им, установена с § 9 от ЗИДЗСВ (ДВ, бр. 74/2002 г.), е процесуално недопустимо, поради което следваше да се остави без разглеждане. В тази част искането по настоящото дело се покрива с част от предмета по искането по к. д. № 17/2002 г., подадено също от Пленума на ВКС, в което се иска обявяване противоконституционността на цялата глава ІІІ от ЗСВ.

Членове 36-36в представляват раздел VІ “Съдебни сгради” от глава ІІІ на ЗСВ. Спрямо тези и редица други разпоредби искането на ВКС е било отхвърлено с Решение № 13 от 2002 г., следователно Конституционният съд е потвърдил тяхната конституционосъобразност.

Измененията на чл. 36 и чл. 36б от ЗСВ със ЗИДЗСВ (ДВ, бр.29/2004 г.) само доизясняват смисъла и начина на приложение на разпоредбите на чл.36-36в от ЗСВ, което се признава и в решението на КС, поради което няма основание самостоятелно да се иска обявяване на противоконституционността им.

Тъй като Конституционният съд разгледа по същество искането по чл. 36-36в ЗСВ, в особеното мнение развивам и аргументите за неговото отхвърляне.

В Конституцията...