ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Гроздан Илиев по конституционно дело № 1 от 2017 г.

Поддържам разбирането, че искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на § 69 и 70 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) не следва да бъде допуснато за разглеждане по същество по следните съображения:

Процесуалната легитимация на органа, компетентен да инициира производство по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, е предпоставка за допустимост на искането, каквато в случая не е налице.

С третата поправка на Конституцията (ЗИД на КРБ, ДВ, бр. 27 от 2006 г.) омбудсманът бе включен в кръга на субектите, които могат да сезират Конституционния съд. За разлика от органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които разполагат с обща компетентност, омбудсманът разполага с ограничени правомощия да предизвика производство пред Конституционния съд. Съгласно чл. 150, ал. 3 от Основния закон това правомощие на омбудсмана може да бъде упражнено само за установяване противоконституционност на закон, с който пряко се нарушават права и свободи на гражданите. А това са закрепените в Конституцията и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) лични и политически права, които са присъщи и неотменими на човека и всеки гражданин. Защитата на социално-икономическите права поначало остава извън предметния обхват на възможността за пряко сезиране на КС по реда на чл. 150, ал. 3 от Конституцията. В подкрепа на това разбиране са и подробните съображения, изложени в Определение № 2 от 12 април 2016 г., постановено по к. д. № 12/2015 г. (ДВ, бр. 32 от 22.04.2016 г.).

Посочените изисквания, наред с тези за наличие на предмет и правен интерес, трябва да съществуват кумулативно като елементи от условията за допустимост на искането на омбудсмана. Липсата на което и да...