Производството е по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

Образувано е по молба на “Джуниьр 1998” О., гр. С. от 7.07.2008г. за отмяна на влязлото в сила осъдително решение от 09.04.2008г., постановено по гр. дело № 8430/2008г. на Софийския районен съд, 62 гр. с., по предявен от “С” Е., гр. С. иск. Молбата се основава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Според молителя са нарушени правата му на участие в исковия процес поради неправилното прилагане от съда на чл. 51, ал. 4 ГПК отм., С молбата за отмяна е представен договор за наем от 15.03.2000г. и фактури, с които се иска да се установи, че дружеството не е променяло седалището и адреса си на управление, регистрирани в СГС, както и че на ищеца е било известно местонахождението на дружеството ответник – съществуването на втори офис на ул.”В” №28 и 29. В съдебно заседание са представени нот. акт №17/1984г., с който Н. Л. Ц. е призната за собственик на ап. №7/вх., А, ет.ІІІ, намиращ се на ул.”О” №125, решение №150/14.07.1997г., постановено по гр. дело №2340/1996г. на Софийски районен съд, 82 състав, с което е прекратен брака на В. С. Д. и В. П. Ц. и е одобрено споразумение, с което апартамента на ул.” Оборище” остава в собственост и за ползване от съпруга, удостоверение за наследници на В. П. Ц., починал на 29.06.1998г. и оставил за наследник П, удостоверение за смъртта и наследниците на Н. Л. Ц., починала на 11.09.1991г. и оставила за наследник В син, договор за наем на недв. имот от 1.02.2008г. между М за наемане на ап. в гр. С., ул.” Витоша” №28, договор за наем между същите страни и за същия имот от 1.02.2009г.

В писмен отговор, поддържан в съдебно заседание, ответникът “С” Е., гр. С. прави искане да бъде оставена без уважение молбата за отмяна по две съображения: ответникът не е положил минималната грижа за търговските си дела да осигури лице, което да получава кореспонденцията на посочения в търговския регистър адрес и на второ място за ищеца не съществува задължение да сочи в исковата молба други известни му на ответника адреси.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като съобрази представените писмени доказателства, данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С решение от 9.04.2008г., постановено по гр. дело № 8430/2008г. СРС гражданско отделение, 62 състав е уважил иск на “С” Е., гр. С. срещу “Д” Е. за сумата от 5337.66 лв., ведно със законната лихва и разноски по делото. Решението е влязло в сила на 23.04.2008г. Ответникът е призован за съдебно заседание на адрес гр. С., ул.”О” №125. С исковата молба е представено удостоверение за актуално състояние на СГС от 14.02.2008г. с вписан в търговския регистър адрес на управление на дружеството – ответник гр. С., район О. №125, вх. А, ет. 3, ап. 7. Призовката за съд. заседание на 9.04.2008г. е върната цяла на 20.03.2008г. със забележка, че по сведение на В. Д., собственик на ап. 7, ет. 3, вх. А апартаментът е даден под наем на управителя на фирмата Г. М., което лице е напуснало адреса. Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 51, ал. 4 ГПК и след като е преценил, че делото е изяснено от фактическа страна е постановил атакувания от молителя съдебен акт.

Съгласно чл. 51, ал. 4 ГПК отм. търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Това е нормата, регламентираща призоваването на търговец или юридическо лице и която е задължителна за съда, при преценката дали страната е редовно призована за съдебно заседание. За съда не съществува задължение да издирва друг адрес на търговеца, а и законът не вменява в задължение на ищеца да посочи друг известен нему адрес на ответника. От това задължително за съда и страните правило за призоваването на търговец, единствено меродавно е представеното по делото удостоверение от СГС за последния регистриран от ответника адрес на управление на дружеството и дали съдът го е призовал на този адрес. В случая съдът е призовал ответника на адреса по регистрация на дружеството, с което е спазил разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК отм., Представеният по делото договор за наем от 15.03.2000г., с наемодател П. В. Ц. и дружеството ответник за апартамента на ул.”О” №125, вх. А, ап. 7 за срок от десет години, само потвърждава получената от длъжностното лице за призоваване информация, че ответникът е имал за адрес на управление, този посочен от ищеца в исковата молба. Писмените доказателства / удостоверения за наследници, съдебно решение за развод/ потвърждават, че лицето В. /Влъчка/ Д. е в родствена връзка с вписаното в договора за наем лице и не опровергават получената подробна информация от лицето за призоваване, че на този адрес /към датата на връчване на призовката/ няма офис и представител на фирмата. Адресът на търговеца е адресът на управление на дейността му/ чл. 12, ал. 2 ТЗ/, затова законът задължава търговеца да регистрира седалището и адреса на управление. Адресът на управление означава, че това е мястото, в което търговецът осъществява контактите с контрахентите си, получава кореспонденцията си, вкл. с държавните органи, които имат отношение към търговските му дела, вкл. и със съда по предявени от него или срещу него искове. Формалното регистриране на адрес на управление, респ. напускането на адреса на управление, без това да бъде отразено в търговския регистър има неблагоприятната за търговеца последица книжата за призоваване да се прилагат към делото и той да се счита за редовно призован. В този смисъл представените по делото доказателства за сключени договори за наем за друг офис, рес. издадени фактури, в които е посочен друг адрес на ответника, само е в потвърждение на извода, че той не е положил достатъчна грижа да регистрира адрес в търговския регистър, на който лично или чрез свои служители да получава кореспонденцията си, вкл. и тази от съда.

С оглед на изложеното съставът на ВКС, Търговска колегия, първо отделение намира, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на правилата за призоваване на ответника, поради което не е налице основанието на чл. 303, т. 5 ГПК за отмяна на решението на СРС.

Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

РЕШИ:

О. Б. У молбата на “Джуниьр 1998” О., гр. С. от 7.07.2008г. за отмяна на влязлото в сила решение от 09.04.2008г., постановено по гр. дело № 8430/2008г. на Софийския районен съд, 62 гр. с.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: