O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 428

София, 11.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осми декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Бояджиева гр. дело № 4721 / 2017г.

и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 75544/ 06.06.2017 г. на П. Н. К., чрез адв. Г. Г., за отмяна на определение № 9 от 08.01.2013 г. на ВКС, III – то г. о., по ч. гр. д. № 574/2012 г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 1499 от 19.07.2012 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр. д. № 2378/2012 г. за потвърждаване на разпореждане от 22.05.2012 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 14044/2011г. за връщане исковата молба на молителя поради недопустимост на предявените установителни искове за оспорване и установяване на произход от бащата, на малолетно дете, което вече е било припознато.

Молителят поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Цитира и прилага решение от 08.12.2016 г. на ЕСПЧ, станало окончателно по негови твърдения на 08.03.2017 г., с което съдът се е произнесъл по жалба на настоящия молител вх. № 45522/ 2013 г., като е установил, че с разпоредбите на Семейния кодекс, предвиждащи ограничена с оглед кръга от субекти активна процесуална легитимация за исковете за оспорване на произход от бащата, установен чрез припознаване, и формалният подход на българските съдилища при преценката за допустимост на подобни искове когато изхождат от трети лица, е нарушен чл....