Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Н. Т. Ж. и А. Т. Г. от [населено място], както и на М. А. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 70 от 21.02.17г., постановено по в. гр. д.№ 475/16г. на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 127 от 14.04.15г. по гр. д.№ 82/15г. на Велинградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Т. Ж., А. Т. Г., М. А. Д. и Т. А. Г. /заместен в хода на процеса от своите наследници по закон Н. Т. Ж. и А. Т. Ж./ против А. В. М. и И. В. М. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот пл.№ 3127, за които е образуван УПИ ХІ в кв. 134 по плана на [населено място] с площ от 150 кв. м. по нотариален акт, а по скица- 128 кв. м., ведно с изградените върху него две сгради, съответно с площ от 86 кв. м. и 15 кв. м. Със същото решение окръжният съд е отменил нот. акт № 5/01г. и нот. акт № 459/02г., с които е признато право на собственост на И. А. Г. върху 2/3 ид. части от имота и на М. А. Д. върху останалата 1/3 ид. част от него.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесното дворно място е част от по-голям имот, който е бил собственост на общия наследодател на ищците А. П., починал през 1974г., като през 1980г. същият е бил отчужден от неговите наследници за мероприятия по ЗТСУ отм. - разширение на улица и строителство на универмаг. С молба от 25.03.1992г. по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС същите са поискали са бъде отменено отчуждаването на имота, по което искане на 24.04.1992г. кметът на [община] е постановил отказ с мотив, че отчуждителното мероприятие е реализирано, който не е бил обжалван и е влязъл в сила. Впоследствие, въз основа на повторно направено искане от 20.05.98г. кметът на общината е възстановил правото на собственост върху 150 кв. м. от отчуждения имот с решение 40/11.06.1998г.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че второто решение е постановено в недопустимо производство, респ. че наличието на стабилен административен акт /отказ за реституция на имота/ изключва компетентността на кмета на общината да се произнася повторно и че решението е нищожно, поради което не е произвело правно действие. Посочено е, че възстановяването на срока за реституция с изменението на закона през 1997г. се отнася само за бившите собственици, които са пропуснали своевременно да направят искане за реституция на отчуждените им имоти, но не и тези, които са направили такова, но имат постановен отказ, какъвто е настоящият случай, както и че за ответниците е налице правен интерес да оспорват правото на собственост на ищците, тъй като претендират да са носители на правото на собственост върху построена през 1984г. в процесното място масивна сграда /магазини/ по силата на прехвърлителна сделка от 1995г. и дължат предаване на имота само на действителните му собственици. Изложени са и съображения, че мероприятието разширение на улица е било реализирано и реституираната част от отчуждения имот не отговаря на нормативните изисквания за образуване на самостоятелен парцел поради малката си площ, поради което решението за реституция е незаконосъобразно и на това основание. Евентуалното искане на ищците за признаване правото им на собственост върху имота по давност също е прието за неоснователно, тъй като понастоящем дворното място е частна общинска собственост и по силата на §2 на Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр. 46/2006г. придобивната давност за такива имоти не тече до 31.12.17г. Прието е също, че при направена констатация, че ищците не притежават право на собственост върху претедирания имот, съдът е длъжен служебно на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени констативните нотариални актове, с които на тях, респ. на техните наследодатели е признато това право.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към двете жалби касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Имат ли ответниците действителен правен интерес да оспорват правата на собственост на ищците твърдейки, че ”реституцията била незаконна”, защото през 1992г. имало издаден отказ на кмета на общината; 2 Ограничени ли са ответниците в процесуалното поведение от забраната в чл. 26, ал. 2 ГПК да предявяват чужди права пред съда – в случая на общината, въпреки че същата е конституирана като самостоятелна страна-трето лице помагач; 3.Има ли правомощия въззивнният съд да отмени констативни нотариални актове на основание възражение на ответниците за нищожна реституция, без да е сезиран от тях с насрещен иск за отмяна на тези актове по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, респ. може ли този иск да бъде предявен самостоятелно или задължително трябва да бъде съединен с главен иск за собствеността на спорния имот, предявен от ответниците против ищците; 4.Какъв е правният статут на заварената след реституцията на имота през 1998г. постройка и дали е допустима разпоредителна сделка с предмет тази постройка като сграда недвижим имот, с отчуждител на имота организацията ползувател, която е получила правото да я построи до момента на реализиране на предвиденото по действащия план обществено мероприятие и 5. Придобили ли са ответниците вещно право на собственост върху процесните два магазина, представляващи отделни обособени обекти от процесната постройка, състояща се от общо три магазина. Поддържа се, че два от поставените въпроси /първи и трети/ са решени в противоречие с практиката на ВКС - ТР № 6/06г.,т. 4 и ТР № 3/12г. на ОСГК, а по отношение на останалите въпроси не се сочи наличието на никоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че по отношение на ревандикационния иск не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, в приложимата редакция преди изменението обн. ДВ, бр. 86/17г., с оглед датата на подаване на касационните жалби- 13.03.17г. и 20.03.17г., на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба.

По отношение на първия поставен въпрос позоваването на противоречие на въззивното решение с т. 4 от ТР № 6/06г. на ОСГК на ВКС е неоснователно, тъй като и с това тълкувателно решение е прието, че в административното производство по реституция по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не се разглеждат спорове за собственост, а се изхожда само от формалната легитимация на молителя, направил искане за възстановяване правото си на собственост върху отчуждения имот и такива спорове могат да възникнат между лицето, което се позовава на реституционния акт по чл. 4 от закона, легитимиращ го като собственик и трето физическо и юридическо лице, което държи реституирания имот или оспорва правото му на собственост върху него, като в това производство по реда на косвения съдебен контрол ответникът може да иска както констатиране на нищожността на административния акт за реституция, така и преценка на неговата материална законосъобразност.

Вторият поставен въпрос не кореспондира на данните по делото и не обуславя изхода на спора, тъй като съдът е приел, че с направените от ответниците възражения те защитават собствените си права – право на собственост върху процесните магазини, чиято собственост ищците са претендирали по приращение, респ. наличието на ограничено вещно право върху реституираната част от дворното място, а не чужди права. Последните два въпроса са по съществото на спора и също не обуславят изхода на спора, а освен това по отношение и на трите въпроса касаторите не са обосновали наличието на нито една от посочените в чл. 280, ал. 1-3 ГПК допълнителни предпоставки. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.

Третият поставен въпрос /уточнен и конкретизиран от съда съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения/, а именно: допустимо ли е съдът да отмени констативен нотариален акт за право на собственост на ищеца при отхвърляне на предявения от него ревандикационен иск и при липсата на предявен насрещен иск за собственост от ответника, обуславя изхода на спора и е решен в противоречие с посочената от касаторите задължителна практика на ВКС – ТР № 3/12г. на ОСГК на ВКС.

С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени нот. акт № 5/01г. и нот. акт № 459/02г., като на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на по 25 лв. за всяка жалба /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС. В останалата му част касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 70 от 21.02.17г. по в. гр. д.№ 475/16г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени нот. акт № 5/01г. и нот. акт № 459/02г.

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение в останалата му част.

У к а з в а на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по с/ка на ВКС в размер на по 25 лв. за всяка жалба и да представят вносния документ по делото, като при неизпълнение касационните жалби ще бъдат върнати.

След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване.

т о е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: