Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.София, срещу решение №267 от 31.01.2017г., постановено по в. т.д.№2884/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т. о. 9 с-в., с което е потвърдено решение №331/10.02.2016г. по т. д.№2467/2014г. на СГС, VІ-20 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с процесуалните и материалноправните норми, както и в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че незаконосъобразно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 84 ал. 2 ЗЗД, предвиждаща, че длъжникът изпада в забава, след като кредиторът го е поканил да изпълни задължението си, като се оспорва извода на съда, че такава покана е необходима единствено в хипотезата на чл. 432 ал. 2 т. 1 ТЗ. Същевременно се излагат съображения за липса на валидно уведомяване на длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка се сочи, че изпратеното уведомително писмо, подписано от адвокат К. М., е без приложено пълномощно, без изходящ номер от регистъра на банката, без удостоверителна дата на изготвянето му и без представена подробна сметка за задълженията на дружестквото. Поддържа се, че в случая не е била налице хипотезата на чл. 60 ал. 2 ЗКИ, даваща право на банката да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение за целия остатък от кредита. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски в полза на касатора за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроса, за които касаторът твърди, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно:

1.”Намират ли приложение правилата на чл. 84 ал. 2 ЗЗД относно съдържанието на обявлението/уведомлението, което кредитодателят изпраща на кредитополучателя на основание чл. 60 ал. 2 ЗКИ при обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Задължителна предпоставка ли е за валидността на обявлението/уведомлението определяне на срок за доброволно изпълнение на задължението?”

2.”Липсата на покана за доброволно изпълнение и определяне на срок, в който плащането следва да настъпи, може ли да се определи като съществен порок на обявлението/уведомлението по чл. 60 ал. 2 ЗКИ?

Касаторът поддържа, че поставените по-горе въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с т. 6 на ТР №1/28.12.2005г. по т. д.№1/2004г. на ВКС, ОСГК; с т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по т. д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК и с решение №64/09.02.2015г. по гр. д.№5796/2014г. на ВКС, ІV г. о.

3.”Изискуемо ли е, по смисъла и в хипотезата на иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била редовно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 ГПК и чл. 60 ал. 2 ЗКИ?”

В изложението се сочи, че въпросът е решен в противоречие с т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по т. д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №139/05.11.2014г. по т. д.№67/2012г. на ВКС, І т. о. и определение №487/30.06.2010г. по ч. т.д.№171/2010г. на ВКС, ІІ т. о.

В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответната по касация банка [фирма] – [населено място].

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото по чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд, е потвърдил решение №331/10.02.2016г. по т. д.№2467/2014г. на СГС, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 39 639.60лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит от 05.08.2008г., ведно със законната лихва от 23.08.2011г. до погасяването на кредита и сумата 8 8871.32лв., включваща дължими възнаградителна лихва и неустойка за забава.

Въззивният състав е посочил, че е налице договорна обвързаност между страните от 04.02.2008г., когато е сключен договор за банков кредитен продукт „Бизнес револвираща линия“ № B., с който договор ищцовата банка (правоприемник на [фирма]) е предоставила на ответното дружество [фирма] кредит в размер на 40 000лв. срещу задължение на кредитополучателят да го върне заедно с лихви при условията, посочени в договора, с краен срок на погасяване на кредита 240 месеца. Въз основа на представеното по делото заключение на вещото лице по извършената счетоводна експертиза съдът е приел за установено, че непогасената от длъжника главница по договора е в размер на 39 639.60лв., непогасената възнаградителна лихва е в размер на 8 864.77лв., а непогасената наказателна лихва – 6.55 лв. Съдът е приел, че е ответникът е преустановил плащането на договорените вноски за главници и лихви (с падеж 21 число на месеца) на 21.06.2010 г.

Във въззивното решение е посочено, че в съответствие с клаузата на чл. 31 от договора, предвиждаща начина на изпращане и получаване на всички уведомления и изявления във връзка с договора, ищцовата банка е уведомила ответника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем като с уведомително писмо от 19.07.2011г. е направено изявление за заплащане общо на сумата 46 166.02лв., включваща главница, лихви и такси дължими по договора.

С оглед оплакванията във въззивната жалба апелативният състав е изложил съображения в подкрепа на извода на първоинстанционния съд, че уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита е редовно съобщено на длъжника при спазване на реда за уведомяване, уговорен в чл. 31 от договора. Отхвърлено е възражението, че вземанията на банката за възнаградителни лихви за погасени по давност. Съдът е приел за неоснователно твърдението на въззивника за липсата на предпоставките по чл. 60 ал. 2 ЗКИ за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е посочил, че кредиторът е обявил договора за кредит за предсрочно изискуем при наличието на предпоставките в чл. 25 б.”г” от договора, а именно - неизпълнение на поетите от длъжника договорни задължения. Според въззивният състав задълженията на [фирма] до размер на посочените суми в исковата молба са станали изискуеми от момента на достигане на уведомлението на ищеца до длъжника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Първият въпрос в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК: „Намират ли приложение правилата на чл. 84 ал. 2 ЗЗД относно съдържанието на обявлението/уведомлението, което кредитодателят изпраща на кредитополучателя на основание чл. 60 ал. 2 ЗКИ при обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Задължителна предпоставка ли е за валидността на обявлението/уведомлението определяне на срок за доброволно изпълнение на задължението?” не обуславя наличието на общата предпоставка по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Апелативният състав въобще не е обсъждал евентуалната необходимост от определяне на срок за доброволно изпълнение в контекста на хипотезата по чл. 84 ал. 2 ЗЗД (която се отнася за задължения без определен ден за изпълнение) доколкото задълженията на ответното дружество са уговорени със срок за изпълнение (ежемесечни вноски на всяко 21 число). Съдът не е включил въпроса за приложението на чл. 84 ал. 2 ЗЗД в предмета на спора, което изключва същия като възможно основание за допускане на касация.

Може да се приеме, че вторият въпрос: „Липсата на покана за доброволно изпълнение и определяне на срок, в който плащането следва да настъпи, може ли да се определи като съществен порок на обявлението/уведомлението по чл. 60 ал. 2 ЗКИ?, отговоря на характеристиката на въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК, доколкото в решаващите мотиви съдът приема, че за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, е достатъчно да са налице предпоставките са това, предвидени в самия договор, т. е., без да е необходимо изпращане на покана за доброволно изпълнение. В случая обаче не са налице допълнителните основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Нито в т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по т. д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, нито в решение №64/09.02.2015г. по гр. д.№5796/2014г. на ВКС, ІV г. о., не се застъпва становище, че за да бъде обявен договора за кредит за предсрочно изискуем, следва предварително да бъде изпращана покана за доброволно изпълнение. В цитираната задължителна практика на ВКС се приема, че правото на кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем, следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въпросът дали за кредитора е възникнало правото да обяви договора за предсрочно изискуем е обусловен от сбъдването на предпоставките за това, предвидени в договора, и не е предмет на посочената практика. Аналогично въпросът на касатора не е решен в противоречие с т. 6 от ТР №1/28.12.2005г. по т. д.№1/2004г. на ВКС, ОСГК, тъй като въззивният съд е посочил, че предсрочната изискуемост е обявена от ищеца на основание чл. 25 б.”г” от договора, т. е не при наличието на изключенията по чл. 432 ал. 1 т. 1 до т. 4 от ТЗ, за които е относим чл. 432 ал. 2 ТЗ. Освен липсата на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касация (въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото), тъй като създадената съдебна практика по поставения въпрос, свързан с приложението на разпоредбите на чл. 432 ТЗ, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 422 във вр. с чл. 417 т. 2 ГПК, е ясна и не се нуждае от промяна или осъвременяване.

Третият въпрос: ”Изискуемо ли е, по смисъла и в хипотезата на иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била редовно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 ГПК и чл. 60 ал. 2 ЗКИ?” не е от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда. Това е така, защото въззивният състав е приел, че са били налице условията банката да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ал. 2 ГПК, поради редовно обявената от нея (съобразно клаузите на договора) предсрочна изискуемост на кредита.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №267 от 31.01.2017г., постановено по в. т.д.№2884/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т. о. 9 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: