№ 236София, 04.12.2017 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д.№ 2411 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 8413 от 24.03.2017 г. по в. гр. д. № 6578/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Е ГО, е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Прието е, че делото е за делба във втората му фаза. Въззивното производство е образувано по жалба, в която не се оспорват правата на съделителите, както и способа за извършване на делбата. Изложени са оплаквания, свързани с одобрения инвестиционен проект по чл. 203 ЗУТ. Промяната в резултата, извършена с въззивното решение, се дължи на служебно съобразеното от съда по реда на чл. 188, ал. 3 ГПК отм. материално правоприемство в притежаваните квоти в съсобствеността, настъпило в хода на извършване на делбата. Затова всеки съделител сам трябва да понесе разноските за въззивното производство, които е направил. По тази причина на въззивника [фирма] не следва да се присъждат претендираните суми 7423, 56 лв. – държавна такса и 9000лв. адвокатско възнаграждение. Прието е, че това разрешение е в пълно съответствие с т. 9 на ППВС № 7/73 г., както и с практиката на ВКС по въпроса за разноските в делбеното производство.

Частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е подадена от [фирма]. Жалбоподателят настоява за прилагането на чл. 293а, изр. 2 ГПК отм., сега чл. 355, изр....