С Т А Н О В И Щ Е

на съдия Борислав Белазелков

по Решение №13 от 26.07.2024 г. на Конституционния съд по конституционно дело №1/2024 г.

Представям това становище, тъй като не споделям част от мотивите на посоченото решение на Конституционния съд.

I Предмет на делото е установяване на противоконституционност на измененията и допълненията на Конституцията, извършени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.)

II Исканията са частично отклонени, частично уважени и частично отхвърлени, като е прието, че част от измененията и допълненията са противоконституционни като невалидни, друга част не са противоконституционни сами по себе си, но поради системната им свързаност с първите също са противоконституционни, по трета част от измененията и допълненията не е постигнато мнозинство, а по четвърта част е прието, че те не са противоконституционни.

III За Суверена и за суверенитета

Кой е суверенът, не е правен, а философски въпрос и вариантите за отговор са два: Творецът или творението. Правен е въпросът кой и по какъв начин може да изразява валидно волята на Суверена. Тук вариантите за отговор са повече: монархът, свещенослужител или свещенослужители, народът – пряко (при наличието на съответните предпоставки и по надлежния ред) или чрез негови представители в учредените държавни органи.

ІV За учредителната и за учредената власт

Българската държавност предхожда с повече от хилядолетие първата българска Конституция от 1879 г. На територията на юг от река Дунав българската държава възниква през VІІ век като наследствена монархия съгласно установената традиция още по времето, когато древният български народ е обитавал източните земи – традиция, която той е донесъл със себе си при преселението си на запад. Първата българска държава отсам Дунав прекъсва съществуването си в началото на ХІ век с падането ѝ под византийска власт и се възстановява в края на ХІІ век с успеха на въстанието на Асен и Петър....