Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита на потребителите – РД - Бургас, чрез юрисконсулт С. Д., против решение № 1708/26.10.2016 г. по адм. д. № 1284/2016 г. на Административен съд - Бургас. Т., че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Счита, че приложимата разпоредба е по чл. 190 НПК и в този случай разноските в производството са за сметка на държавата. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както в частта на присъденото обезщетение за вреди, така и в частта на присъдените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество - неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Налице са законовите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай касаторът е доказал настъпилите имуществени вреди и съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отменените наказателни постановления.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по искова молба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], против Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като ищецът е претендирал заплащане на сумата от 300, 00 лева, представляваща направени от дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водено съдебно производство по обжалване на Наказателно постановление № 26088 от 24.10.2013 г. на...