Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 94 от 03.07.2017 г., постановено по адм. д. № 106/2017 г. Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на Г. С. М. против заповед № ЗСП/Д-К-КК/163 от 03.04.2017 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – село Кирково, потвърдена с решение № 09-РД04-0278 от 21.04.2017 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от Г. С. М., чрез адв. Ч., с оплакване за неправилност. Съдът неправилно е приел, че оспорения административен акт не е нищожен, тъй като противоречи на влязло в сила съдебно решение. Погрешно е и тълкуването, че доходът от пенсия за инвалидност следва да се приравнява на доход от трудова дейност, какъвто смисъл е вложил законодателя в разпоредбата на чл. 9 от ППЗСП относно диференцирания минимален доход.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна стана, поради което е допустима. Разгледана по същество на въведените касационни основания е неоснователна. Обосновано е прието от съда, че изискването на раздел IV, т. 2.1.1 на Национална програма „Асистенти на хора с увреждания“, сочещо на родствена връзка (да е член на семейството или роднина по възходяща или низходяща линия до втора степен или съжителстващо лице по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ППЗСП), макар да не е изпълнено по отношение на касационната жалбоподателка, не е достатъчно за да бъде постановен отказ. Въз основа на приложените по делото доказателства, обаче, съдът категорично е установил, че Г. М. не отговаря на законовите изисквания за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, защото има доход за предходния месец по-висок от определения диференциран минимален доход (ДМД), което от своя страна...