Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Младост“ гр. С. срещу решение № 4525 от 5.07.2017 г., постановено по адм. д. № 4861/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, VІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на оспорения административен акт и отхвърляне на жалбата.
Ответникът - А. П. И. от гр. [населено място] моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С оспорения съдебен акт решаващият състав на Административен съд – София-град е отменил заповед № ЗИХУ32/Д-С-М/462 от 20.03.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Младост“ гр. С., потвърдена с решение № 22-РД06-0083 от 11.04.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално помпомагане гр. С., частта й за началната дата на отпуснатите помощи за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти. Изпратил е делото като преписка на административния орган за разрешаване на въпроса по същество при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите към съдебния акт.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че оспореното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен състав в пределите на правораздавателната власт, при надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива.
Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, по следните съображения:
По делото не е било спорно, че А. П. И. от гр. [населено място] е получавал и преди заповед № ЗИХУ32/Д-С-М/462 от 20.03.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Младост“ гр. С. месечни добавки по чл. 25 и чл. 29 ППЗИХУ. С Експертно решение № 0234 от заседание № 13 от 20.01.2017 г. на ТЕЛК при І МБАЛ лицето е преосвидетелствано, като му е призната 71 % трайно намалена работоспособност със срок до 1.01.2020 г.
На 21.02.2017 г. И. е депозирал в Дирекция „Социално подпомагане-Младост“ гр. С. заявление-декларация за извършване на социална оценка. Със заповед № ЗИХУ32/Д-С-М/462 от 20.03.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Младост“ гр. С. са му отпуснати месечни добавки за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти, считано от 1.03.2017 г. Административният орган се е мотивирал, че кандидатстващият за добавки за социална интеграция е пропуснал едномесечния срок по чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ, считано от датата на издаването на експертното решение на ТЕЛК.
Този извод е неправилен, тъй като не е било съобразено, че И. е получил Експертно решение № 0234 от заседание № 13 от 20.01.2017 г. на ТЕЛК на 23.01.2017 г., което изрично е отбелязъл върху него, а не на 20.01.2017 г., когато е било постановено.
Действително в чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ, в редакцията изм. и доп. ДВ. бр. 70 от 9.08.2013 г., е записано, че в случаите на преосвидетелстване на лица с трайни увреждания месечната добавка се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е прекратена, въз основа на новата социална оценка, при условие че няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна в степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждане, ако заявление-декларацията е подадено в едномесечен срок от издаването на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Но в чл. 32, ал. 3, предложение второ от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., е предвидено, че решенията на ТЕЛК се връчват на лицата или на упълномощени от тях лица, или на законните им представители срещу подпис. В чл. 67, ал. 1 от Правилника изрично е посочено, че лекарските консултативни комисии, РКМЕ и НЕЛК с писмо с обратна разписка изпращат експертното решение на работодателя (ако лицето работи), на ТП на НОИ, на лицето и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай. Цитираните норми са в съответствие с чл. 61 и чл. 98 АПК, предвиждащи съобщаване на административния акт на всички заинтересованите лица.
Предвид цитираната нормативна уредба правилно първоинстанционния съд е приел, че едномесечния срок по чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ следва да се брои от деня, следващ съобщаването на решението на ТЕЛК, а не от издаването му, тъй като в случая решението на ТЕЛК не е съобщено на лицето в деня на издаване, а на 23.01.2017 г. В тази връзка, при правилно приложение на материалния закон, е съобразено, че с подаване на заявлението-декларация на 21.02.2017 г. едномесечният срок по чл. 37, ал. 1 ППЗИХУ е бил спазен.
Тезата на касатора, която е в противен смисъл не държи сметка, че правните последици от издаването на административния акт се пораждат за заинтересованите лица от датата на съобщаването му, а не от тази на издаването му. В тази връзка са нормите на чл. 84, ал. 1 и чл. 149 АПК.
Така изложените в настоящите мотиви съображения налагат извод за липса на визираното от касатора отменително основание - нарушение на материалния закон. При това положение оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4525 от 5.07.2017 г., постановено по адм. д. № 4861/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, VІІ състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.