Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с чл. 62, ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба на [фирма] със седалище [населено място],[ЕИК] чрез адв. Д. И., срещу заповед № РД-105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "[наименование]" в защитена местност "[наименование]".С протоколно определение от 21.11.2016г. жалбоподателят чрез адв. И. заявява, че поддържа жалбата си срещу цитираната по-горе заповед само в частта на административния акт, касаеща собствените му недвижими имоти, а именно : недвижим имот с кадастрален номер [номер] и имот с кадастрален номер [номер].

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед като постановена при съществени нарушения н адмнистративнопроизводствените правила и в противоречие с материалните разпоредби. С нея съществено се изменят границите на защитената местност спрямо тези, определени в заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, поради което това не е налице явна фактическа грешка по чл. 62, ал. 1 АПК. В случай липсва несъответствие между обективирана и действителна воля на административния орган, С обжалваната заповед се достига до съществено изменение на съдържанието на заповед № РД-664/2012 г., което не може да бъде извършено по този ред. От заповедта не става ясно откъде административният орган черпи информация за реалните и правилни координати на точките на границите на защитената местност и какви са границите на резерват "[наименование]" и на неговата буферна зона. С обжалваната заповед в обхвата на защитената местност се включват имотите на [фирма], в които вече е реализирана строителна дейност и които никога не са попадали в границата на буферната зона. Имотите на дружеството попадат в урбанизирана територия, което е допълнително основание за невъзможността по закон същите да се...