Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на здравеопазването, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л., против решение № 6014 от 30.09.2016 г., постановено по адм. дело № 6976/2016 г. по описа на Админстративен съд - София-град, второ отделение, 41 състав (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 232 от 15.06.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), пети специализиран състав, в частта, с която е установено, че от страна на министъра на здравеопазването спрямо представляваните от Сдружение [ЮЛ] лица, страдащи от рядко срещаната болест "гноен хидраденит", чрез въведеното ограничение в Наредба № 38 от 16.11.2004 г., е осъществена непряка дискриминация спрямо страдащите от това заболяване по смисъла на чл. 4, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.), както и "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признак увреждане, визиран в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е взел предвид възражението, че през 2014 г. е проведена процедура по преценка на възможността за включване на нови заболявания в Наредба № 38/2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично (Наредба № 38/2004 г.), като към посочения момент включването на нови заболявания се извършва по преценка на министъра на здравеопазването, но едно от условията е да е налице становище от НЗОК за финансова възможност за включване, с приложен анализ на бюджетното въздействие, т. е, налице е сложен фактически състав, в...