Производството е по чл. 225 и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на О. В, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 352 от 21.10.2016 г., постановено по адм. д. № 428 по описа на Административен съд – Враца (АС – Враца) за 2016 г. С него е отменена като незаконосъобразна Заповед № 784 от 25.05.2015 г., издадена от кмета на О. В, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС) е наредено принудително изземване от С. Й. Б. на недвижим имот – частна общинска собственост, състоящ се от една стая и кухня, находящ се в гр. [населено място], [улица], [жилищен адрес].

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че при постановяване на решението, в нарушение на съдопроизводствените правила и при неспазване на дадените указания с Решение № 8773 от 13.07.2016 г., първоинстанционният съд не е извършил съвкупна преценка на всички доказателства по делото, като е приел голяма част от тях за неотносими към спора. Това е довело до изграждане на неправилни фактически констатации. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът – С. Й. Б., чрез своя пълномощник, представя писмено становище по касационната жалба, с което я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя писмени доказателства. В съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен...