Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община А., област - Варна, чрез процесуалния му представител - И. Т., директор на Дирекция „АПНО“ при община А., срещу Решение №444/13.03.2017 г. по адм. д. № 1828/2015 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът: [фирма], редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Варна, по жалба на [фирма], е отменил отказ на главния архитект на община А., обективиран в Писмо изх.№0010-16/1/05.05.2015 г., за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект №10 по одобрена от МРРБ схема и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на органа за ново произнасаяне при съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта му. Според съда отказът незаконосъобразно се основава на чл. 13, ал. 10 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламно-информационните елементи на община А. / изм. с решение на ОбС по Протокол №057/14.04.2015г./, наричана по-надолу Наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, която норма забранява СМР, свързани...