Особено мнение на съдията Емилия Друмева

Не споделям произнесеното решение по следните съображения:

1. Основното твърдение, че оспорената законова разпоредба представлявала удължаване на предвидения от Конституцията 7-годишен мандат и с това е противоконституционна, считам за несъстоятелно и поради това - неприемливо.

Несъстоятелно е, защото уредбата на чл. 28, ал.9, изр. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) въобще не засяга конституционно установения 7-годишен мандат на главния прокурор и на председателите на ВКС и на ВАС, нито засяга конституционно установения ред за заемането/освобождаването на тези постове, а регулира хипотезата, когато 7-те години срок на въпросната длъжност са изтекли, но процедурата по заемането й от нов титуляр не е приключила. Следователно не става въпрос за удължаване на 7-годишния мандат по Конституция, а за това кой да изпълнява длъжността, кой да бъде “и. д.” до заемането й от нов титуляр по установения в Конституцията ред.

Така че оспорената разпоредба не въвежда по-дълъг мандат; той по Конституция е 7 години. След неговото изтичане функциите се упражняват от “и. д.” до назначаването на нов титуляр. А изтеклият срок “кани” процедурата да бъде довършена колкото може по-скоро.

2. Кой да е този “и. д.” до встъпването в длъжност на новия титуляр? Конституцията не съдържа уредба на тази хипотеза нито досежно изтекъл мандат на главния прокурор или на председателите на върховните съдилища, нито при изтекъл мандат на съдия от Конституционния съд, който мандат (9 години) също е уреден в Конституцията. И в двата случая - по чл. 129, ал. 2 и по чл. 147, ал. 2 Конституцията оставя на закона да уреди възможните хипотези; оспорената разпоредба на ЗСВ регулира една от тези хипотези.

Законодателят, при липса на конституционно предвидени вицетитуляри, е предпочел “изпълняващият длъжността” да бъде досегашният титуляр до встъпването в длъжност на новия титуляр. Това решение не въвежда по-дълъг мандат, с което не противоречи на Конституцията, а развива заложеното в нея разбиране....