Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград против решение № 1372 от 19.10.2016 г. по адм. дело № 276/ 2016 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено решение № 2153-01-33/ 26.04.2016 г. на същия административен орган, с което е потвърдено разпореждане № 38 от 08.02.2016 г. на началника на отдел „Пенсии“, с което на Х. Д. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, считано от 21.10.2015 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Благоевград. Аргументирано е преценено, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 36 и чл. 35 АПК, без органът да събере релевантните за определяне действителния размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване доказателства и без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за определяне на пенсията в действителен размер.
Заключението на административния съд...