Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], подадена чрез адв. С. С. - САК, против решение № 1461/31.10.2016 г. по адм. д. № 297/2016 г. на Административен съд - Благоевград. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост. Заявява, че заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че претендираните вреди са реални и ако беше издадено исканото разрешение за водоползване, те биха се случили. Моли да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск. Претендира деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция [район] - [населено място], редовно призована, не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Правилен е изводът на съда, че в хода на първоинстанционното производство не е установено наличието на вреда и причинно-следствена връзка, което обуславя неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието, че за вреда не може да се съди единствено по предположение. Експертизата е установила размера на приходите, които ще бъдат получени в случай, че се е реализирало инвестиционното намерение. Доводите на съда следва да бъдат споделени. Решението е правилно и следва да остане в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Пред административния съд е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по искова молба на [фирма] срещу Басейнова дирекция [район] - [населено място], с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР - [населено място], в размер на 2 644 166 лв. За периода 20.12.2007 г. до 07.10.2015 г. и за лихва за забава върху главницата в размер на 307 209 лв. Като основание на исковата претенция за вреди, представляващи пропуснати ползи, ищецът е изтъкнал отмененото по съдебен ред Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР – [населено място], с което е отказано издаване на разрешително за водовземане за реализиране на инвестиционно намерение по заявление № 2457/20.12.2004 г.

Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че не са налице кумулативните предпоставки за основателност на предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, вреди за адресата и причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Налице е незаконосъобразен административен акт - Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР – [населено място], отменено със съдебно решение на Благоевградския окръжен съд, оставено в сила с Решение № 360/09.01.2009 г. по адм. д. № 9016/2008 г. на Върховен административен съд.

Според съда, претендираните от ищеца пропуснати ползи от реализиране на приходи от ел. енергия посредством МВЕЦ на р. Б. М по инвестиционно намерение по заявление вх. № 2457/20.12.2004 г., са евентуални и за вредата се съди от предположения. Съдебното решение за отмяна на Решение № 157/29.11.2005 г. не предписва издаване на разрешително за водоползване и ползване на воден обект по инвестиционното заявление на дружеството. Съдът е отменил Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР – [населено място] поради отсъствието на мотиви. Съдът не е постановил връщане на административната преписка на директора на БДЗБР – [населено място] със задължение за издаване на разрешително за водоползване по заявлението на дружеството, нито със задължителни указания по приложението на ЗВ при преценката на инвестиционното намерение, която е на директора на БДЗБР - [населено място]. Затова и за органа е съществувало законово задължение за нова оценка на двете инвестиционни предложения със законовите изисквания за издаване на разрешително за водоползване, но не и за издаване на разрешително.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е изложил обосновани мотиви, изградени при правилно прилагане на материалния закон.

От фактическа страна по делото е установено, че на 20.12.2004 г. [фирма], [населено място] е подало заявление до директора на БДЗБР –[населено място], с вх. № 2457/20.12.2004 г. за издаване на разрешително за водоползване на воден обект с цел производство на ел. енергия посредством МВЕЦ, с място на водовземането р. Б. М. С Решение № БД-47-ПР/2005 г. директорът на РИОСВ – Благоевград е преценил, че инвестиционното намерение не налага извършването на оценка за въздействие върху околната среда. На 26.08.2005 г. [фирма], [населено място] е подало отново заявление за издаване на разрешително за водовземане от р. Б. М с приложено Предпроектно проучване по чл. 66 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). След становища на кмета на О. Я от 09.03.2005 г. по ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) и на директора на Национален парк „Рила“ от 07.03.2005 г., че инвестиционното намерение не попада в защитени територии и на територията на Национален парк „Рила“, с Решение № 157/29.11.2005 г. директорът на БДЗБР – [населено място] е отказал издаването на разрешително за водоползване и ползване на воден обект р. Б. М в землището на [населено място] с цел производство на ел. енергия посредством МВЕЦ по заявление вх. № 2457/26.08.2005 г. на [фирма], като същевременно е постановил издаването на разрешително за същия воден обект на [фирма]. Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР – [населено място] е отменено с Решение № 3/09.05.2008 г. на Окръжен съд – Благоевград по адм. д. № 132/2007 г., потвърдено с Решение № 360/09.01.2009 г. по адм. д. № 9016/2008 г. на Върховен административен съд.

След влизане в сила на съдебното решение за отмяна на отказа за издаване на разрешително за водоползване и ползване на воден обект р. Б. М по заявлението на [фирма],, с писмо изх. № 2457/26.03.2009 г. директорът на БДЗБР – [населено място] е изразил становище, че административното производство по заявление вх. № 2457/26.08.2005 г. на дружеството е приключило с постановяване на съдебното решение от Окръжен съд – Благоевград и за издаване на разрешително за водовземане от р. Б. М дружеството следва да подаде ново заявление по чл. 60, ал. 1 ЗВ. Писмо изх. № 2457/26.03.2009 г. на директора на БДЗБР – [населено място] е отменено с Решение № 335/16.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите и административната преписка е върната за продължаване на производството по преценка заявленията на [фирма] и [фирма].

Извършена е нова преценка за съответствие на инвестиционното намерение на [фирма], като с Решение № 26-ОС/29.06.2011 г. директорът на РИОСВ – Благоевград е прекратил процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за инвестиционното предложение „Строителство на МВЕЦ на река Б. М“ с възложител [фирма] като несъвместимо с Плана за управление на речните басейни и недопустимо за реализиране. Решение № 26-ОС/29.06.2011 г. на директора на РИОСВ – Благоевград е обжалвано от дружеството пред министъра на околната среда и водите, който с Решение № 267/31.08.2011 г. е отхвърлил подадената жалба. Решение № 26-ОС/29.06.2011 г. на директора на РИОСВ – Благоевград е отменено със съдебно решение по адм. д. № 744/2011 г. на Административен съд – Благоевград, като преписката е върната на РИОСВ за продължаване на процедурата по оценка за съвместимост на инвестиционното намерение на [фирма] за изграждане на МВЕЦ на р. Б. М. С Решение № 9-ОС/2012 г. инвестиционното предложение е съгласувано от директора на РИОСВ – Благоевград като съвместимо с предмета и целите на опазване на защитените зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“. След съгласуване на инвестиционното предложение на [фирма] от директора на РИОСВ – Благоевград, с Решение № ПО-01-182/01.08.2012 г. директорът на БДЗБР – [населено място] е отказал издаване на разрешително за водоползване по заявлението на [фирма] – [населено място], като е указал на [фирма], че следва да подаде ново заявление за издаване на разрешително за водоползване предвид измененията на ЗВ. Заявлението е подадено от дружеството на 26.09.2012 г. с вх. № Р-2457 и с Решение № ПО-01-35/12.03.2013 г. директорът на БДЗБР – [населено място] е издал разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект № 41140198/12.03.2013 г. - Разрешително № 41140198/12.03.2013 г. Решение № ПО-01-35/12.03.2013 г. на директора на БДЗБР – [населено място] и Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140198/12.03.2013 г. са отменени с решение по адм. д. № 285/2013 г. на Административен съд – Благоевград, последното отменено с Решение № 7648/05.06.2014 г. по адм. д. № 16482/2013 г. на Върховен административен съд. Съдът е назначил съдебно-счетоводната експертиза, която да изчисли приходите от експлоатацията на МВЕЦ с параметри по заявлението на дружеството вх. № 2457/20.12.2004 г. за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2014 г. Експертът е изчислил размера на пропуснатите ползи на 1 556 373, 21 лв. и размера на законната лихва.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът е изложил обосновани изводи за липсата на законовите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

За да е налице първата предпоставка на закона, се изисква незаконосъобразният административен акт окончателно да е отменен от съда и от тази отмяна закономерно да следва настъпването на твърдяната вреда. Правилни са изводите на съда относно твърдяното бъдещо и несигурно намерение на ищеца да изгради проектираната МВЕЦ и да получи от нея приходите, заявени като пропусната полза. Самото изграждане и експлоатацията на това съоръжение е само едно инвестиционно намерение.

Въз основа на доказателствата по делото съдът правилно е отбелязал, че след отмяната на Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР – [населено място] с Решение № 3/09.05.2008 г. на Окръжен съд – Благоевград по адм. д. № 132/2007 г., съдът не е върнал административната преписка с указания за издаване на разрешително за водоползване на воден обект. Съдът е приел за незаконосъобразна преценката на административния орган да издаде разрешително на [фирма] [населено място], а да откаже издаването му на [фирма], без да изложи подробни мотиви за становището си и предвид факта, че инвестиционните намерения засягат един и същ участък на р. Б.М.Л указание на съда в полза на кого от двамата кандидати да се издаде разрешителното и тази преценка е възложена на директора на БДЗБР – [населено място]. Поради това, издаването на разрешителното за водоползване на воден обект не може да се приеме за сигурно събитие и отмяната на Решение № 157/29.11.2005 г. на директора на БДЗБР – [населено място], като незаконосъобразно, не води до настъпването на преки и непосредствени вреди за дружеството.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ има за предмет обезщетяване на реално настъпили за ищеца вреди. В случая е налице едно намерение от страна на дружеството и обосновано съдът е приел, че не е било сигурно нито неговото реализиране, нито получаването на заявените доходи, претендирани като пропуснати ползи.

Съдът е направил обосновани изводи въз основа на тези доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1461/31.10.2016 г. по адм. д. № 297/2016 г. на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.