Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образуван е по касационна жалба, предявена от [ЮЛ], [ЮЛ] - [населено място]; [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място]; [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], НЧ [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ]- [населено място]; [ЮЛ]- [населено място], НЧ [ЮЛ] - [населено място] и [ЮЛ] - [населено място], всички –чрез адв. Пл.И., срещу Решение № 519 от 23.11.2016 г., постановено по адм. дело № 530/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е прогласена нищожността на Решение № 218/14.06.2016 г. на Общински съвет - Плевен.

Касационните жалбоподатели твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят първоинстанционното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици.

С протоколно определение от 05.06.2017 г. касационната жалба на [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място],[ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ] - [населено място],[ЮЛ] - [населено място], [ЮЛ]- [населено място], [ЮЛ] - [населено място] и [ЮЛ] - [населено място] е оставена без разглеждане поради неизпълнение на указания на съда, дадени с разпореждане от 17.01.2017 г. за внасяне на държавна такса по касационната жалба от по пет лева от всеки от тези касатори и производството по адм. д. № 1266/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение по отношение тези читалища е прекратено. Единствено [ЮЛ] е заплатило дължимата държавна такса за съдебното производство, по чиято касационна жалба делото продължава.

Срещу същото съдебно решение е предявена и втора касационна жалба от Общински съвет - Плевен чрез адв. Е.М.. Този касационен жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на кмета на община – Плевен срещу Решение № 218/14.06.2016 г. на Общински съвет – Плевен като неоснователно.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, [ЮЛ], се представлява от адв. Пл. И., който поддържа касационната жалба на своя доверител, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество.

Касационният жалбоподател, Общински съвет - Плевен, редовно призован не изпраща представител и не депозира писмен отговор или писмени бележки по същество.

Ответникът, кметът на О. П, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. Й., която оспорва касационните жалби, а по същество твърди неоснователност на същите, съответно -правилност на атакуваното с тях съдебно решение по съображения, подробно развити в депозирана от нея писмена защита .

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по оспорване от кмета на О. П срещу Решение № 218 от 14.06.2016 г. на Общински съвет - Плевен, постановено след връщане за повторно обсъждане на предходно решение № 207/26.05.2016 г. на общинския съвет в процедура по чл. 45, ал. 5-ал. 11 от ЗМСМА. С оспореното пред съда решение, постановено относно корекция на задължение по компонент от такса битови отпадъци /ТБО/ по отношение читалищата от Община – Плевен, общинският съвет е решил : т. 1 Задължава читалищата на територията на община П. да подадат декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/ в едномесечен срок и т. 2 Не се начисляват задължения за периода от 2011 г. до 2015 г. на читалищата в О. П.

С обжалваното пред ВАС съдебно решение административният съд е прогласил нищожността на Решение № 218 от 14.06.2016 г. на ОбС – Плевен.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Плевен е приел, че обжалваното решение на общинския съвет, макар издадено в писмен вид и прието при изискуемия кворум и мнозинство, страда от множество пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, най-тежкият от които е нищожността поради липса на материална компетентност органът на местно самоуправление да постановява актове с подобно съдържание.

Решение № 218/14.06.2016 г. е постановено при липса на изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК, което води и до липса на мотиви. Посочените в решението фактически основания са ирелевантни за приемането му и не съответстват на посочените правни основания, които от своя страна са абсолютно неотносими и неприложими към съдържанието му –разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА не може да бъде тълкувана в смисъл, че ОбС има право да приема каквито решения намери за добре, без да се съобразява с установения правов ред. Съдът е заключил, че при приемане на атакуваното решение са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в обстоятелството, че, доколкото решението на ОбС-Плевен съставлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, не е спазена процедурата по чл. 66 от АПК за уведомяване за предстоящото издаване на акта, не е извършено публично оповестяване на формите на участие на заинтересованите лица, актът не е съобщен съгласно изискванията на чл. 72 от АПК.

Съдът е приел, че както по т. 1, така и по т. 2 от обжалваното пред него решение, Общински съвет – Плевен не е имал материалната компетентност да се произнесе. След като е установил, че единствено [ЮЛ] е собственик на сграда и вече е подало декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ като собственик, а останалите читалища нямат учредено вещно право на ползване, а само право на управление на общински сгради, същите, макар да дължат ТБО, не са задължени да подават декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Отделно от това липсва каквато и да е компетентност ОбС да задължава читалищата да подават декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, доколкото неподаването на такава декларация е административно нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, а актовете за установяване на това нарушение се съставят от служители на общинската администрация, съответно наказателните постановления се издават от кмета на общината.

АС-Плевен е заключил, че въпреки технически-счетоводната, а не правно издържана формулировка на решението по т. 2 – „не се начисляват задължения за периода от 2011 до 2015 на читалищата на територията на община П.”, волята на органа на местно самоуправление е да се опростят тези задължения за цитирания период. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 15, ал. 5, т. 5 от приетата на основание чл. 9 от ЗМДТ общинска Наредба № 17, съдът е приел, че читалищата дължат единствено компонента на ТБО „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване”, доколкото от останалите два компонента същите са освободени по силата на наредбата. Общинският съвет обаче не може да освободи читалищата от заплащане на този компонент на ТБО със задна дата. Освобождаването от общински данъци и такси, макар в компетентността на общинския съвет, може да се извърши само занапред, преди възникване и начисляване на задълженията, но не и за минало време. Отделно от горното АС-Плевен е квалифицирал вземането за такса битови отпадъци като публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, компетентност за чието опрощаване по силата на изричната норма на чл. 98, т. 12 от Конституцията на РБ има само Президентът на РБ, но не и общинският съвет.

По горните съображения АС-Плевен е прогласил нищожността на Решение № 218/14.06.2016 г.

Съдебното решение е правилно по частично различни от изложените от административния съд съображения.

Настоящата касационна инстанция не споделя развитите от административния съд доводи за постановяване на административния акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване разпоредбите на чл. 66, чл. 69 и чл. 71 от АПК. Видно е, че всички читалища на територията на община – Плевен попадат под действието на оспореното решение, поради което дори да е налице нарушение на горецитираните разпоредби, касаещи процедурата по приемане на общия административен акт, това нарушение не е съществено, тъй като, ако не беше допуснато, не би довело до друг правен резултат в ущърб на заинтересованите страни. Всички засегнати от акта читалища са били уведомени за производството по и самото издаване на решението и същото е в техен интерес.

Правилно е АС-Плевен е заключил, че атакуваното решение на ОбС - Плевен не съдържа изискуемите по смисъла на чл. 59 от АПК реквизити – липсват посочени в акта фактически основания, а правните такива са общи и неотносими.

Правилен е решаващият извод на съда за нищожност на решението поради липса на материална компетентност общинският съвет да приема актове с подобно съдържание.

Съдът споделя изцяло развитите от АС-Плевен правни доводи за нищожност на решението в неговата т. 1, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря.

Правилен е и крайният извод на административния съд за липса на материална компетентност общинският съвет да приема акт със съдържанието, посочено в т. 2 от атакуваното решение.

Обосновано съдът е стигнал до извода за неприложимост в случая на института на освобождаване от местни данъци и такси по смисъла на чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ и Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, тъй като общинския съвет е компетентен да освобождава от местни такси определена категория лица / в т. ч. и читалищата като такива/ само занапред, т. е. преди възникване на задължението.

Неправилно обаче АС-Плевен е квалифицирал вземането за такса битови отпадъци като публично държавно вземане, което може да бъде опростено само от президента на РБ. Както съгласно разпоредбата на чл. 162 от ДОПК, така и съгласно разпоредбите, включени в Глава трета”Местни такси” на ЗМДТ, вземането за такса битови отпадъци е публично общинско вземане, което се събира по реда на ДОПК. Вносителят на докладната записка – Постоянна комисия „Образователна политика и читалищна дейност”, по повод която е прието при условията на прегласуване настоящото решение, е поискал от общинския съвет да вземе решение да се отпишат задълженията на читалищата на територията на община – Плевен, начислени за периода 2011г. – 2015 г. Макар в т. 2 от оспореното решение да се използва терминът „ да не се начисляват”, съдът, воден от волята на вносителя на предложението, тълкува този израз като отписване на вече възникнали задължения. Институтът на отписване на публични вземания е уреден в чл. 173 от ДОПК и предвижда две възможни хипотези : когато вземанията са погасени по давност / какъвто не е конкретният случай/ и в случаите, предвидени със закон. В конкретния случай от мотивите на обжалваното решение и от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие4 на някоя от хипотезите по чр. 173 от ДОПК.

По горните съображения и двете касационни жалби са неоснователни, а съдебното решение на Административен съд – Плевен като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 519 от 23.11.2016 г., постановено по адм. дело № 530/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Решението е окончателно.