Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на О. С. А. против заповед № 8121К-1563/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, не изразява становище по делото.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Жалбоподателят О. С. А. е назначен с обжалваната заповед № 8121К-1563/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 година), на длъжността "[длъжност]" – експертно ниво [номер], с ранг [номер] младши в сектор „[наименование]“ към отдел „[наименование]“ при Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР, считано от 01.02.2017 година.

Жалбоподателят О. С. А. поддържа, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби. Излага доводи за противоречието й с приложимата разпоредба на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 година), съгласно която за него следвало да се прилагат разпоредбите на действащото законодателство (ЗМВР) за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебното му правоотношение, а такова прекратяване липсвало. Счита, че правната фигура на „преобразуването“, предвидена в § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 година), не съответства на нито една от законовите хипотези на чл. 87а ЗДСл, съставляваща единствената съществуваща правна уредба на преобразуването. В депозирани до съда писмени бележки жалбоподателят сочи, че въпросът, касаещ „преобразуването на служебните правоотношения“, следва да...