Производството е по чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искането на В. Г. М. от [населено място], О. [], подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение № 2055 от 9.12.2016 г. по адм. д.№198/2016 г. на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение №9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. №2310/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Според искателя съдебните състави са достигнали до погрешен правен извод за нетърпимост на незаконен строеж, тъй като не е била представена декларация-заявление от Г. М. М. изх.№94-00-9062/11.04.2001г. на община Н., по §16, ал. 3 ПРЗУТ. Като прилага декларацията, М. иска отмяна на посочените решения на основание чл. 239, т. 1 АПК.

Ответникът - началникът на РДНСК Югоизточен район, не изразява становище. Ответникът Г. М. М. не изразява становище.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. По същество приема следното:

От данните по делото е видно, че производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалбата на Г. М. М. и В. Г. М. срещу заповед № ДК-02-ЮИР-26/10.11.2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 126 от ПЗР на ЗИДЗУТ, е наредено премахването на установения незаконен строеж: „Масивна двуетажна сграда”, находящ се в северната част на УПИ [номер], кв. 15 по плана на [населено място], община [община] и попадащ частично в УПИ [номер], кв. 15 по плана на селото. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. По подадената от М. касационна жалба е образувано адм. д. №2310/2017 г. пред тричленен състав на Върховния административен съд. С решение №9323 от...