Производството е по чл. 208 и сл. Административно - процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. [община], представлявано от управителя Д. Т. Т., против решение № 262 от 22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 801/2013 г. по описа на Административен съд – Бургас. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, твърди се че съдът, не е анализирал всички посочени „крайно уважителни причини”, които следва да мотивират издаването на разрешението за премахване на повече от 5 дървета. Иска се да бъде отменено решението.
Ответникът по касационната жалба – кмета на община С., не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция „Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на Европейски проекти и програми“, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че решението на Административен съд – Бургас, е обосновано от доказателствата по делото и е постановено в съответствие с материалния закон, следователно не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. С оглед на установената фактическа обстановка, решението на съда, с което е отхвърлена жалбата срещу постановения отказ е правилно и не подлежи на касационна отмяна.
Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], община [община], област [област], представлявано от управителя Ж. Н. Ж., против мълчалив отказ на началника на управление „Земеделие” в общинска администрация, формиран по искане с вх. №12-00-89 от 04.02.2013г. да се издаде разрешение за отсичане на повече от 5 дървета, находящи се в земеделски земи, предмет на договори за наем №1/29.06.2010г. и №101/06.07.2009г. В хода на съдебното производство е представен изричен отказ №12-00-89/ 22.10.2013 г. на директор на дирекция „Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на европейски проекти и програми в община С., по посоченото искане. Отказът е оспорен от жалбоподателя пред кмета на община С., който не се е произнесъл в законоустановения срок. С жалба – допълнение вх. №10140/ 03.12.2013 г. по делото са предявени и два иска против община С. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, представляващи пропуснато подпомагане по СЕПП и по Натура 2000 в размер на 123 528, 55 лева за стопанската 2012-2013г. и в размер на 68 855.34 лв. за стопанската 2013г. – 2014г., който са настъпили в резултат на незаконосъобразния отказ по заявление вх. №12-00-89 от 04.02.2013 г. С протоколно определение от 29.01.2014 г. производството по оспорване на отказа е разделено от производството с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и по второто е образувано а. д. №272/ 2014 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Административния съд е събрал относимите доказателства, след като подробно ги е обсъдил, е приел за установено, че [фирма] е наемател на земеделска земя, находяща се в землището на [населено място] с площ от 1661, 722 дка, обособена в 48 поземлени имота, собственост на О. С, която му е предоставена за ползване за паша и добив на сено за срок от 5 стопански години, считано от 06.07.2009г. В този смисъл е съдържанието на договор за наем № 101/26.07.2009г. между О. С – наемодател и [фирма] – наемател. Отделно от това, на жалбоподателя е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя в землището на [населено място] и на [населено място] с площ от 3 691, 633 дка за срок от 5 години. Земята е предоставена за ползване за паша и добив на сено с договор за наем № 1 от 29.06.2010 г. На 04.02.2013 г. жалбоподателят подава до кмета на О. С и до началника на Управление „ Земеделие” в общината искане вх.№ 12-00-89/ 04.02.2013 г., с което на основание т. 9 от цитираните договори иска да му се издаде разрешение по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ за премахване на повече от 5 дървета, находящи се в наетите земи. В табличен вид описва всеки от имотите с посочване на номер, площ и землище и отбелязва наличието на повече от допустимите дървета и частите от имота, които са включени в новия ЛУП. В мотивите на искането си посочва, че земеделската земя, предмет на договорите, е предоставена за паша и добив на сено, но наличието на множество дървета в нея възпрепятства ползването й по предназначение. Обобщава, че от общо 4 848, 216 дка. наета земя, 2 628, 267 дка. са залесени с дървета, което ги прави неподходящи за подпомагане по схемите за директни плащания. Административният орган не се произнася по искането, с което формира мълчалив отказ. Отказът е обжалван пред Административен съд – Бургас, който с определение № 402/20.02.2013г. по АХД № 454/2013г. изпраща преписката на кмета на О. С за произнасяне по чл. 32, ал. 4 от ЗОСИ. Решение по административното обжалване не е постановено и мълчаливият отказ е обжалван пред съда. В хода на първоинстанционното съдебно производство е представен изричен отказ на директора на Дирекция ”Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на европейски проекти и програми” в О. С № 12-00-89/22.10.2013г. по искане с вх.№ 12-00-89/04.02.2013г. В мотивите на отказа се сочи, че голяма част от наетите имоти са самозалесени ливади и пасища, които имат характеристиката на гора по смисъла на чл. 2 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ). Твърди се, че в процедурата за отдаване под наем на земите, жалбоподателят не е оповестил намерението си да кандидатства за субсидии от ДФЗ и като инициатор на същата е запознат със състоянието им. Този отказ е обжалван пред кмета на О. С, който не се произнася.
Предвид изложените по – горе фактически данни, които съдът е приел, че се подкрепят от представените по делото писмени и гласни доказателства, същият е достигнал до следните правни изводи:
Приел, е че жалбата против мълчаливия и последвалия го изричен отказ (т. 8 от ППВС №/1976г.) е подадена в законоустановения срок и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на съдебното производство, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и реквизити. След като я е разгледал по същество, съдът е приел същата за неоснователна, предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗОСИ, която забранява отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата. Съобразени са изключенията от това правило разписани в нормите на ал. 2 и ал. 3, които допускат отсичането и изкореняването до 5 дървета и на лозя до 1 декар с разрешение от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини. За отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар, разрешението се дава от началника на управление „Земеделие” при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. След извършен анализ на цитираните норми е обосновал извод, че отсичането на повече от пет дървета винаги е акт на изключение, за който трябва да са налице уважителни причини в условията на крайност.
В настоящия случай посочените от жалбоподателя причини се свеждат до невъзможност да се използва земеделската земя по предназначение и до невъзможност да се заявява за подпомагане и финансиране по програми на общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Въз основа на което административния съд, е установил, че тези причини не могат да се характеризират като крайни и уважителни по смисъла, вложен в нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, тъй като в първия случай се касае за неизпълнение на облигационно правоотношение, защитата по което изправната страна може да търси по общия исков ред, а във втория случай се манифестира намерение, което не се подчинява на идеята за изключителност, защото жалбоподателят не е искал отсичане на определен брой дървета, а изсичане на 2 628, 267 дка залесена територия, 510, 786 от които са гора. Предвид изложените съображения, първоинстанционния съдебен състав приел, че по делото не са установени материалноправните предпоставки за издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ и отказът на директора на Дирекция ”Икономическо развитие, земеделие и гори и управление на европейски проекти и програми” в О. С, макар и основан на други съображения, се явява законосъобразен. Така постановеното решение е правилно.
Разпоредбата на чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО) определя, че разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям от пет броя дървета, и на лозя над 1 декар, се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Също така, в чл. 17 от Правилник за неговото прилагане /ППЗОСИ/ е посочено, че в разрешението по ал. 2 и 3 на чл. 32 от закона се вписват обемът и видът на дървесината.
Настоящият състав счита, че настоящата касационна жалба е неоснователна, тъй като при постановяване на оспореното съдебно решение съдът правилно е тълкувал и приложил закона, тъй като в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на крайно уважителни причини за издаване на разрешение по чл. 32, ал. 3 ЗОСИ. Видно от доказателствата по делото, искането на [фирма] е отправено във връзка със сключените от дружеството с О. С договори за наем на земеделски земи от ОПФ цитирани по - горе. В тези договори, съгласно точка 3 - земите са предоставени за ползване за паша и добив на сено, а съгласно точка 9 от договора - страните са договорили, че земеделската земя се предоставя в състоянието, в което се намира към момента на сключване на договора, като община С. е длъжна да осигури безпрепятственото й използване. Следователно, към момента на подписване на договора за наем, за [фирма] е съществувала обективна възможност да узнае реалното състояние на земите, още повече, че видно от тяхното описание в договора, те са от V, VII и VIII категория. Ако състоянието на наетите масиви не е удовлетворявало намерението на касационния жалбоподател да заяви земите за подпомагане по схемите за директни плащания, той не е следвало да сключва договора за наем, още повече, че в писмо изх. №12-00-89/22.10.2013г. на директора на дирекция ИРЗГ и УЕПП, е посочено, че при сключването на договорите за отдаване под наем, не е изявено желание за извършване на оглед на недвижимите имоти. Ето защо неговите намерения не могат да бъдат преценени като крайно наложителна причина за община С. да разрешава отсичане на дървета в тези масиви. Следователно правилна е преценката на съда, че отправеното от [фирма] искане до началника на управление „Земеделие“ на община С. да бъде издадено разрешение за отсичане на повече от 5 дървета, находящи се в наети земеделски земи, по отношение на които наемателят желае да кандидатства за субсидии по програми на ЕС, не може да се приеме за уважителна и крайно наложителна по см. на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ.
По изложените съображения и при липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262 от 22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 801/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.