Настоящето становище е мотивирано от необходимостта да се вземе отношение към природата на социалните права, тъй като не споделям позицията по този въпрос, изразена в решението. Неговото излагане се налага и от обстоятелството, че с посочената позиция се аргументира противоконституционността на част от оспорения текст на чл.59 ЗЗО, който се отнася до изискването към лечебните заведения по чл.9 от Закона за лечебните заведения за обезпеченост с медицински специалисти на основен трудов договор като критерий за достъпността и качеството на предлаганата от тях медицинска помощ.

1. Спецификата на социалните права, към които принадлежи и това по чл. 52, ал. 1 от Конституцията, която ги отличава от тези от класически тип, се изразява в това, че те нямат универсален характер, т. е. относимост към всички граждани, а само към определени категории от тях /в нашия случай правото на здравно осигуряване се отнася само до нуждаещите се от медицинска помощ/. Тази тяхна специфика налага по необходимост държавна интервенция за реализацията им /правото на здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ се предоставя при условия и по ред, определен със закон – чл. 52, ал. 1 от Конституцията/, вместо единствено негативна позиция на държавата да се въздържа от тяхното нарушаване.

По своята природа социалните права са аморфни, без достатъчна определеност и в голяма степен тяхната реализация зависи от икономическия потенциал на обществото, от съществуващия модел на държавност, който може да бъде по-социален /преразпределителен/ или по-либерален /пазарен/, а така също от успешното менажиране на финансовия ресурс, с който разполагат бюджетите, предвидени за изпълнение на публичните услуги /в случая този на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/.

Друга същностна характеристика на социалните права, е че при тях носителят им не притежава право на иск, чрез който те могат да бъдат защитавани от нарушение. В тази връзка е необходимо да се констатира, че приетите въз основа на социалните принципи и норми на Конституцията...