С Т А Н О В И Щ Е

на съдия Красимир Влахов по допустимостта на исканията по к. д. № 38, 39 и 40 от 2024 г.

Като споделям както допускането на исканията за установяване на противоконституционност на промените в чл. 64, ал. 2, 3 и 4, чл. 65, ал. 1, изр. второ, чл. 99, ал. 5 и чл. 102, ал. 3, т. 3, направени със ЗИД на Конституцията (обн., ДВ, бр. 106 от 2023 г.), така и изложените в определението мотиви за този резултат, излагам и допълнителни съображения, с оглед на които намирам, че сезирането на Конституционния съд с искане по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, чийто предмет е идентичен с този на предходно искане, при чието разглеждане не е било постигнато предвиденото в чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство, ангажира конституционната компетентност на Съда.

Въпросът за правните последици в хипотезите, при които Конституционният съд не е постигнал изискуемото от Основния закон мнозинство повече от половината от всички съдии, не може да бъде разрешен само с аргументи, произтичащи от формалния прочит на една ясно формулирана конституционна разпоредба, каквато е тази на чл. 151, ал. 1 от Конституцията. Както е имал случай да отбележи Съда във връзка с именно с изясняване на правните последици на решенията на Конституционния съд, „езиковото тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията обаче е само необходима начална стъпка“ при провеждане на тълкуване относно нейното съдържание и последици, които следва да бъдат изяснени в много по-широкия контекст на необходимостта да се обезпечи демократичната легитимност на Съда като държавен орган, призван да гарантира върховенството на Конституцията (Решение № 3/2020 г. по к. д. 5/2019 г.). Във връзка с това Съдът намира, че неговата демократична легитимност като пазител на установения в Основния закон демократичен правов ред се основава на категоричността на...