Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК /ред.ДВ бр. 59/20.07.2007г./

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №2742/30.07.2016г. по ч. гр. д. №2589/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.01.2016г. за прекратяване на производството по т. д.№3019/2012г. на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, като недопустимо, както и определение от 21.03.2016г. по т. д.№3019/2012г. на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено определение от 28.01.2016г. по същото дело чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на [фирма] в размер на 7270, 02 лева.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: „Допустим ли е искът по чл. 440 от ГПК / чл. 336 ал. 1 от ГПК отм. за третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, съответно правата му по чл. 435 ал. 4 от ГПК изключват ли правния му интерес от този иск?” в противоречие със задължителните разяснения в ТР №8/2012 от 27.11.2013г. по т. д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които този, който отрича спорното право е равнопоставен участник в правния спор и първи може да предяви този иск, който в най – пълна степен е в състояние да защити правната му сфера. Посочва също, че въпросът е решен в противоречие с практиката, формирана с решение №379/31.10.2011г. по гр. д.№1181/2010г. на ВКС, ГК, І г. о. и решение №42/27.02.2014г. по гр. д.№6994/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., в които се приема, че правото на жалба по чл. 435 ал. 4 от ГПК не съставлява абсолютна процесуална пречка за иска по чл. 440 от ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], поддържа, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Ответниците по частната касационна жалба [фирма] и [фирма], както и третото лице – помагач С. Л. Г. не изразяват становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК, в редакцията ДВ бр. 59/20.07.2007г., приложима съгласно пар. 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ. бр. 86/27.10.2017г./ Спазен е преклузивният срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма], [фирма] и [фирма], обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 440 от ГПК, за признаване на установено по отношение на тримата ответници, че ответниците [фирма] и [фирма], в качеството на длъжници по изп. дело №20118440402314 по описа на ЧСИ С. Я., не са собственици на описаните в исковата молба имоти. С определение от 28.01.2016г. по т. д.№3019/2012г. Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, е прекратил производството като недопустимо, като е приел, че с легитимацията по иска по чл. 440 от ГПК разполага невладеещото трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението и което чрез този иск цели предотвратяването на изпълнителното производство върху своя имот. Посочил е, че когато третото лице се намира в имот, обект на изпълнението, както е в случая, то може да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ал. 1 от ГПК и така да се защити срещу изпълнението.

Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че поставеният въпрос отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, доколкото е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявените установителни искове. След постановяването на обжалваното определение, е прието ТР №3/2015 от 10.07.2017г. по т. д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС. В т. 4 от същото са дадени задължителни разяснения, че искът по чл. 440 ал. 1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ с изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435 ал. 4 от ГПК и жалбата е била уважена. Поради това касационното обжалване на определение №2742/30.07.2016г. по ч. гр. д. №2589/2016г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

По поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно задължителните разрешения в т. 4 от ТР №3/2015 от 10.07.2017г. по т. д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 440 ал. 1 от ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435 ал. 4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е била уважена. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че само по себе си наличието на друг способ за защита на правата на третото лице не може да изключи правния интерес от предявяването на иска по чл. 440 ал. 1 от ГПК. Изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти.

Предвид отговора на поставения правен въпрос, настоящият състав приема, че производството по предявените установителни искове по чл. 440 от ГПК е неправилно прекратено от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърдените с него определения на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и за допълване на същото определение по реда на чл. 248 от ГПК чрез присъждане на разноски, следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ определение №2742/30.07.2016г. по ч. гр. д. №2589/2016г. на Софийски апелативен съд, както и потвърдените с него определение от 28.01.2016г. за прекратяване на производството по т. д.№3019/2012г. на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, както и определение от 21.03.2016г. по т. д.№3019/2012г. на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено определение от 28.01.2016г. по същото дело чрез присъждане на разноски.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ТО, ІV – 6 състав, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.